Ищван Орос или великият мистификатор

Независимо, че първата среща на българската публика с един толкова прочут и знаков съвременен визуален артист като Ищван Орос е закъсняла, тя идва в най-подходящия момент – ноември 2016, когато той е в София, за да участва в международното жури за определяне на наградите на осмото триенале на сценичния плакат и когато десет от най-известните му плакати са част от сборната колекция на международното жури, а темата на настоящото триенале  загадки, мистерии, фантазии   лаконично обобщава неговото многостранно, магнетично и енигматично изкуство, представено в самостоятелната му графична изложба в зала 19 на Националната галерия  Квадрат 500.

 

Национална галерия Квадрат 500, Зала 19 – Изложбата на Ищван Орос
 

    Ищван Орос (роден на 24 октомври 1951 г. в Кечкемет) е световно известен унгарски плакатист, график, графичен дизайнер, илюстратор и режисьор на анимационни филми.  Завършва Унгарския Университет по изкуства и дизайн при Ищван Балог и Ерньо Рубик през 1975 г. Започва кариера на сценограф и аниматор. От 1984 г. използва артистичния псевдоним OYTIΣ или Utisz (произнася се Утис, означава “никой” и е тайното име на Одисей в известната легенда за Циклопите).

    Междувременно Ищван Орос се налага сред влиятелните имена в света на плаката. Изкуството му смело преминава през времето и пространството –  Чикаго, Солун, Витлеем, Пенсилвания, Силкеборг, Истанбул, Торун, Хага, Музей на Ешер, Братислава, Есен, Йорверт, Мелбърн, Аржентина, Мар дел Плата, Будапеща, Кечкемет, Гьор, Бреша, Анкара и София са част от това околосветско пътуване.  Утис / Орос е редовен участник в международни изложби, биеналета, симпозиуми и филмови фестивали, а самостоятелните му изложби и участия в колективни проекти са неизброими. Носител е на множество награди за плакат, графика, анимация, изкуството на оформление на книгата. Професор е в Западния Унгарски Университет, съосновател на унгарската Асоциация на плаката, член на Международния алианс на графиката и на Унгарската Академия на изкуствата.

Творбите на Ищван Орос, наситени с парадоксални обрати, провокативни решения, геометрични трансформации, оптически илюзии, невъзможни обекти и анаморфози, са привилегия за едни от най-известните музеи и галерии.

Орос е изкушен от класическите графични техники и ги използва с вещина, а игровото начало е определящо за изкуството му, изпълнено с многозначни препратки към различки културни полета, пластове и символи.

Той осъвременява често използваната през Ренесанса техника на анаморфозата, развивайки я така, че да придаде смисъл и на изкривения образ, независимо от отражението или от гледната точка (“анаморфозис”, от гръцки “повторна трансформация” е игра с перспективата за проектиране на изкривен образ, който изглежда естествено, само ако бъде погледнат от правилен ъгъл или с помощта на криви огледала).  Така неговите анаморфози стават носители на  по-сложни послания и са провокация към интелекта и чувството за хумор на зрителя. 

Повече – www. utisz.blogspot.com 

ТВОРБИ НА ИЩВАН ОРОС