За Маргарита Войнова, художник и писател – кратка юбилейна равносметка

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ !

 Добре е, че списание АртДиалог има и рубрика ЮБИЛЕЙ, без която бихме се затруднили в коя да поздравим творец като Маргарита Войнова – художник и писател.

 Към което трябва да се добави, че тя е и мениджър – на себе си, а освен това се втурва да организира и не-художествени акции, първата от които беше в началото на 90-те години – за спасяване гладуващите животни в зоопарка на Варна.

 Затова: Честит юбилей, Марги Войнова – два автора и половина! (както би казал Исак Бабелⁱ).

 ​​ ​​​​ • • •  ​​​​ 

 И понеже – на юбилей като на юбилей – с равносметка, тя телеграфно може да бъде представена по следния начин:

Реализации на Маргарита Войнова като художник:

• Артистичната кариера на Маргарита Войнова започва в началото на 80-те години на ХХ век с класически тъкàни гоблени по проекти на художници като проф. Стоимен Стоилов (от когото тя – и учи), Георги Лечев, Петьо Маринов, Димитър Трайчев и др. Между които е и забележителният монументален триптих – тъкàн текстил, по проект на проф. Стоимен Стоилов ​​ във Фестивалния и конгресен център, Варна.

• Войнова има успешни реализации и като сценограф на театрални постановки за деца и за възрастни във Варна.

• С таланта, куража и завидната си творческа работоспособност, Маргарита Войнова в следващите няколко години се изяви в още няколко жанра.

• За постиженията си е приета за член на Творческия фонд на Съюза ​​ на българските художници (СБХ).

• В началото на 90-те години, Маргарита Войнова вече е художник, работещ успешно едновременно в няколко жанра – акварел, живопис, стъклопис, ​​ тъкàн текстил, керамика.
  И е еднакво добър и разпознаваем художник във всеки от тях.

 Нейни монументални творби – стъклопис и тъкàн текстил – синтез на изобразителното изкуство с архитектурата са в десетки сгради с обществено предназначение във Варна, частни резиденции, представителни хотели, ресторанти.

 В много от тези сгради има и нейни живописни платна, акварелни и керамични творби.

• Самостоятелни изложби – над 30 (1985-2016), от които по-важните:

2016 – Варна, Галерия „АРТ МАРКОНИ“

2012 – Шумен, Галерия  Артцентър – Iva Gallery

2012 – Варна, Галерия ”Стара Варна”- живопис, акварел

2011 – София, Галерия ”Артур” – живопис, акварел

2010 – Варна, Галерия „Ларго“ – живопис, акварел

2009 – София, Галерия ”Azza – галери” –  живопис, колаж

2009 – София, Галерия ”Арте”- живопис, акварел

2008 – Варна, Галерия ”Кавалет” – живопис, акварел, колаж

2008 – Варна, Галерия ”Стара Варна” – живопис, акварел

2007 – Варна, Галерия ”Юка” – живопис, акварел

2005 – Франфуркт, Германия, Галерия ”Юде” – живопис, акварел

2004 – Виена, Австрия, Артсалона на ООН  -  живопис, акварел

2003 – Кънектикът, САЩ, ”Алва Галери” – акварел

2003 – Кънектикът, САЩ, Галерия  ”Алекси фон Шлипи” – живопис

2002 – Лион, Франция, Галерия  ”Джон Дорт” – живопис, акварел

2001 – Лион, Франция, Галерия ”Жорж де Лу” – живопис, акварел

1999 – Бургас, Русе, Варна и Курортен комплекс „Албена“ –  акварел, текстил, живопис, стъклопис

1998 – Истанбул,Турция, Галерията на Дома на журналистите – живопис, акварел

1997 – ​​ Аман, Йордания, Галерията на Кралския  артцентър – живопис

1996 – София, Галерията  на Руския културно-информационен център

1996 – София, Галерия ИНТЕРАРТ – живопис, акварел

1995 – Варна, Курортен комплекс „Албена“, хотел „Добруджа“ – акварел

1994 – Виена, Австрия, Галерия ”Кавалие” – живопис

1994 – Пърт, Австралия, Галерия ”А Шед”- живопис, тъкàн текстил

1993 – Варна, Градската галерия – живопис

1991 – Берлин, Германия – Галерия „Шлезише” – тъкàн текстил

1989 – Курортен Комплекс „Албена“ – тъкàн текстил

1987 – Варна, Градската галерия – тъкàн текстил

• Десетки акварели и живописни платна на Маргарита Войнова ​​ са селекционирани и участват в 20 представителни изложби на българското изобразително изкуство зад граница, организирани от ИНТЕРАТ, София – по договор със Съюза на българските художници:

1992 и 1993 – Мадрид, Испания

1993 и 1994 – Есен, Австрия

1995 – Париж, Франция

1995, 1996, 1999 – Берлин, Германия

1995 – Ню Йорк, САЩ

1996 – Хайфа, Израел

1997 и 1998 – Саратов, Русия

1996 и 1997 – Норвегия

1997- Буенос Айрес, Аржентина

1997 и 1998 – Амман, Йордания

1998 – Дубай, Обединени Арабски емирства

1997 и 1998 – Истамбул, Турция

Творбите на Маргарита Войнова - част от изложбите на ИНТЕРАРТ са били обект на професионална оценка на:

• Симпозиум „Съвременно българско графично изкуство“, ​​ организиран от Кралската фондация за изкуство през 1997 г. в Амман, Йордания

• и на семинара на Петербургския ​​ Ермитаж – за изкуствоведи от регионалните държавни галерии в Русия, проведен през 1998 г. в град Саратов

• Реализации на писателя Маргарита Войнова:

  • „Алсарио“, роман, 2006, издаден от ИК Стено, Варна, за който имаше положителен отзив във в. „Култура“, рядко случващо се за първи роман – в брой 2//2016 на АртДиалог е публикуван откъс от него.

• • Разкази, публикувани в медии – печатни и електронни – в брой 2//2022 на АртДиалог е публикуван разказът „Разходка в Гърция“

  • Киносценарият „Алсарио“– публикуван за пръв път в АртДиалог в брой 3//2021 – на български и на английски език

 Удивително творчество – в два жанра; а като обем – за два живота.

 Няма да изброявам всичко останало, което Марги Войнова успяваше да свърши като страхотна майка, баба, съпруга, сестра, леля, дъщеря, а и за куп – приятели. (Като един тях – не мога да се въздържа да кажа: Гордея се че те познавам, че ме наричаш приятел, но не ​​ ми е неудобно, че всеки път когато пристигах във Варна, осъмвахме в ателието ти, ​​ защото знам, че животът преди всичко е ​​ общуване със себеподобни.)

 Съдейки по интереса, проявен към литературните ù творби, читателите на АртДиалог също обичат Марги Войнова (лесно проверùмо – под всяка от тях има вùдим брояч, отчитащ интереса, който е значително над средния).

 Обяснимо – Войнова е увлекателен разказвач, гледащ на нещата от живота с любопитство, ведро и с много хумор, което прави живота по-поносим. Всеки, който е чел ​​ романа или киносценария „Алсарио“ – ще се съгласи с оценката, че те са подкупващи с вярата, че доброто и в живота, и у хората, е повече, отколкото злото; и че животът, всъщност – е прекрасен.

 Позитивното отношение към света – не ù пречи да отбелязва и формулира наблюдения, като:

 „В днешно време ​​ всички пишем нещо. Понякога ми се ​​ струва, че половината свят пише, а другата половина – не чете“.

 Едновременно с това, Маргарита Войнова поставя трудни въпроси и констатира тъжни истини:

 „Според мъдреците от Тибет, мъдростта идва когато спреш да мислиш. Ама не знам ако не си почвал – какво става?“

 Или:

 „Всъщност всичко се променя и всичко остава същото. И мисля, че така ще е завинаги.“

 И понеже цитираното е само от предговора ù към романа „Алсарио“, тоест от страница и половина – ще извадя ​​ от всички нейни творби афористично звучащите наблюдения и въпросите, поставяни от нея – за рубриката „МИСЛИТЕЛИ – ЗАСЛУЖИЛИ ПОЗИТИВИСТИ“.

 Защо в тази рубрика?

 Защото Маргарита Войнова, преди всичко, е от изчезващия вид съвременни български писатели, които подобно на писателя и режисьор Павел Павлов (Бащата на Телевизионния театър на БНТ) смятат, че мисията на твореца е – „да създава светове, в които той самият би искал да живее.“