ЖИЗНЕНА СРЕДА,ПАМЕТНИЦИ - 2023, Брой 5

До Управителния и Контролния съвет на Съюза на архитектите в България във връзка с
действията по разрушаване Паметника на Съветската армия

​​ До членовете на Управителния съвет на САБ

До членовете на Конкролния съвет на САБ

Вх.№ 241 / 15.12.2023 г.

​​ ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЙСТВИЯТА ПО РАЗРУШАВАНЕТО НА

​​ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СОФИЯ

​​ 

​​ Уважаеми колеги,

Паметникът на Съветската армия в София притежава всички характеристики на недвижима културна ценност, според международно приетите критерии, и следва отношението към него да бъда като към недвижима културна ценност.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Той има безспорна историко-документална стойност. Той олицетворява едно от (най-важните и трагични) най-трагичните и важни събития на ХХ век в световната и в националната история – разгрома на хитлерофашизма с решаващата роля на съветската армия, в състава на която участват десетки народности, в това число и български военни формирования.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Той ​​ е запазен в автентичния си вид, което го прави ярък и убедителен документ на обществените нагласи и оценка за ролята на Съветската армия във войната. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Паметникът има безспорна историко-културна ценност като цялостно, многопланово и убедително представяне и на естетическите схващания от онзи период, реализирани тук чрез изявите на забележителна творческа общност – архитекти и художници, въпреки, че днес (което е естествено) не споделяме тези естетически възгледи. ​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Поради което той има високи художествени достойнства, т.е. паметникът е и художествена ценност, въпреки, че е израз на вече отминали творчески подходи. Той е тематично богат архитектурно-скулптурен ансамбъл, сложно разгърнат в пространството, съдържащ разнообразни пластически изкази – със силно присъствие и в цялостния образ на центъра на София. Паметникът се вписва органично в парковата си среда, в композицията на източната ос на центъра – бул. „Цар Освободител”. Той е мястото, откъдето централната част на София общува най-пълноценно със силуета на ​​ планината Витоша.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Паметникът е социално активен и продължава да е активен фактор в живота на града, включително и чрез различни, устойчиви десетилетия ритуали. Безспорно е, че той има и символично значение за голяма част от българското общество. Всъщност именно тази ясно изразена образно – символична социална роля, а не нещо друго, е политическата причина определени политически, отчасти – и обществени кръгове да се стремят към разрушаването на паметника.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Поради всичко това, паметникът е част от нашата култура и ​​ от ​​ нашата история, и затова трябва да се разглежда като недвижима културна ценност с национално, а с международно значение. Защото и в европейската и световна практика трудно ще намерим съпоставими по размах и цялостност архитектурно-скулптурни ансамбли.  ​​ ​​​​ 

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ И това е факт, независимо от това – каква форма на юридическа защита има той в момента.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Въпреки всичко, в момента е в ход неизяснено откъм законовата му страна и неясно като бъдещи последствия разрушаване на паметника. Това е действие с ясни политически цели – преднамерено изостряне конфронтацията и разделението в обществото, което само по себе си е израз на политическо късогледство. То ​​ поставя под съмнение наличието на професионалните, международно приети критерии в отношението на държавата към обектите на културното ни наследство. Нека напомня, че най-мрачните страници в световната история са свързани със и се илюстрират именно чрез нихилистичното ​​ отношение към наследството, ​​ най-често продиктувано именно  ​​ ​​​​ от идеологически и културни промени, пораждащи желание да се унищожават свидетелствата на миналото.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Като имам предвид всичко това, изразявам своето негативно отношение и възмущение от продължаващата  ​​​​ акция по обезобразяване и премахване на паметника.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Наред с това, ​​ считам, че ​​ от управниците, стимулиращи и организиращи тези действия, трябва да се изиска незабавен отговор на редица въпроси, свързани със законосъобразността на предприетите от тях действия, а именно:

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Чия е експертизата и кой е органът, преценили че паметникът не представлява ​​ ценност и трябва да бъде разрушен; има ли юридическа стойност, особено към днешна дата, цитираното решение на СОС от 1991 и 1993 г.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Има ли изготвен, от кого е изготвено и от кого е прието по надлежния ред, експертно становище за обявеното „екстремно” състояние на паметника?

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Кой е изготвил, с кои органи е съгласуван и коя институция (орган) е одобрила т. нар. „план за организация на строителните дейности по разрушаването”? Какви специални части съдържа:  ​​​​ Има ли, например, одобрени план за безопасност и здраве, план за утилизиране на отпадъците? Спазено ли е изискването на обекта да има информационни табели? Кой орган с какъв акт/документ е определил началото и края на строителните работи по разрушаването?

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ • Какво е заложено като краен резултат от разрушаването? Разрушаване без да останат никакви следи е невъзможно, следователно какъв ще бъде ефектът от едно повече или по-малко частично разрушаване? Какво ще се случи не само на върха на постамента, но и на цялата територия на ансамбъла?

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Къде и как ще се съхраняват и евентуално реставрират нарязаните парчета? Как е осигурено те да не бъдат откраднати или претопени ? Кой и как ще контролира процеса по реставрацията и „сглобяването” на скулптурите? Какво ще се случи със скалния материал, който също струва пари? Къде ще бъдат повторени ​​ скулптурите ?

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Каква е предвидената обща стойност по разрушаването, реставрацията на елементите на паметника и стойността на тяхното повторно експониране? В чий бюджет ​​ са заложени ​​ тези средства? Кой е органът, одобрил този разход в бюджет?

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Всички тези въпроси нямат все още ясни, публични отговори. Затова, освен и ​​ неприемлива от гледна точка на културата, акцията по разрушаването на паметника, е и с неясна и недоказана публично законосъобразност.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Уважаеми колеги,

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Считам, че УС на САБ е длъжен да даде своята оценка на действията по разрушаване на Паметника на съветската армия най-малко по три причини: Първо, касае се за съдбата на крупен, ​​ с несъмнена културна ценност архитектурно-скулптурен ансамбъл и с важна обществена роля, което не трябва да ни оставя безразлични;  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ Второ – действията по разрушаването на паметника предизвикват огромен обществен интерес и спорове и ние, ако искаме да защитим своето място в обществото, трябва да заявим публично своето професионално мнение; Трето, законосъобразността на предприеманите действия трябва да бъде публично показана и защитена.

 ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ 14.12.2023 г.  ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​ ​​​​ арх.Тодор Булев

 

780 общо 1 за днес