АРХИТЕКТУРА - 2017, Брой 5

ХХIХ Общо събрание на Съюза на архитектите в България`2018

Платформа на проф. д-р арх.Тодор Булев, дружество „Синтез, интериор и дизайн“

1През последните години думата „архитектура“, а още повече сложното съдържание на понятието архитектура, все повече изчезват от публичното пространство, от дневния ред на политиците, а даже и от професионалния ни дебат. Ние, като общност, не успяваме да формулираме и защитим ясни архитектурни послания. Съюзът на архитектите в България осезаемо губи идентичност, разпознаваемост и присъствие в професионалния и обществен живот.

    Това не трябва да продължава. Време е за промени – те не могат да дойдат отвън, трябва да бъдат стимулирани и реализирани от самите нас. Ние трябва да върнем проблемите на българската архитектура в сърцевината на нашия съюзен живот, а оттам - и да поемем подобаващата ни роля на главен обществен защитник и гарант за създаването на качествена архитектурна среда.

 

   На първо място, САБ трябва да поеме професионалната и морална отговорност и да разгърне широка професионална, а и обществена дскусия за състоянието на нашата архитектура. Чрез нея трябва да изготвим цялостна плаформа с наши предложения за развитието на българската архитектура, създаването на адекватна правна рамка и на необходимите обществени условия за изграждането на качествена архитектурна среда, правото на която за всеки гражданин се защищава от Конституцията на Република България.

    Като втора задача виждам „отварянето“ на САБ към обществото, популяризирането на нашата дейност, както и обществената защита на нашите професионални тèзи. Това ще укрепи авторитета и общественото признание на Съюза. Това налага една по-голяма активност и присъствие чрез нашите изводи и критики, преди всичко в средствата за масова информация и в социалните мрежи, чрез наши интерактивни сайтове, форуми и платформи. Това предполага и по-последователна архитектурна ориентация в живота на нашите домове в страната, особено на Централния дом на архитектите, по-високо качество, по-голямо разнообразие и по-ефективно разпространение на собствените печатни издания, изграждане на устойчиви форми на взаимодействие с управленческите структури на национално, областно и общинско ниво.

    Трета важна задача е организационното укрепване на Съюза. Съвършено неприемливо е да има области без наши дружества. Не само това трябва да се преодолее, но вече трябва по-последователно да развиваме контакта и с българските архитекти зад граница. Наред с разгръщането на нашия дебат за архитектурата, движеща сила за организационното укрепване трябва да стане и обсъждането и приемането на нов Устав на САБ. В този Устав трябва да намерят място гъвкави форми за изява на творчски инициативи и обединения, които да надградят базисната ни териториална структура. Трябва чрез Устава да се гарантира още по-ясно демократичността и прозрачността в управлението на Съюза. Намирам за уместно да организираме, едновременно с работата по Устава,  масирана кампания  за привличане на нови членове.

    Като четвърта (по място, но не по важност) основна задача, виждам разгръщането на по-последователна и комплексна социална политика, в това число и подходящи форми за морално признание и награждаване на заслужилите наши колеги.

    Трябва да възстановим и идеята за „Фонд за социално подпомагане и взаимопомощ“, който да набира средства, но и да разполага с лимит и от централния бюджет. Трябва да защитим по-достойно място на архитектите и в системата на държавни чествания, отличия и награди.

•••

Знаем добре, че не всичко, което става в нашата архитектура, зависи от нас. Но нека направим това, което е по силите ни и зависи от нас за по-доброто бъдеще на българските архитекти, на българската архитектура и на нашия Съюз на архитектите в България.

 

22.03.2018 г.    

 

 

476 общо 2 за днес