ПРЕДСТОЯЩО - 2021, Брой 1

Размисли върху изложбите на Елица Барамό “Паралелни реалности” и “Отминаващи и оставащи пейзажи” – три гледни точки

 

A picture containing person, posing

Description automatically generated
Вернисажът на изложбата: авторката и галеристът Енил Енчев ​​ - фотография Антонио Г. Хаджихристов

 

Поглед от непознат площад

Георги Малинов, писател

 

 ​​ ​​ ​​ ​​​​ Изкуството, доказано предвижда и предусеща познанието. Познанието като наука и като обществено възприемане, налагане и наслагване.
 ​​ ​​ ​​​​ Идеята за
паралелни реалности се появява в средата на 20-ти век. Събитията в света се случват по определен начин, едва след като някой ги наблюдава, според Нилс Бор. Всичко е вероятно, но се случва вследствие на констатацията, че се е случило. И разбираме какво е станало с котката на Шрьодингер едва след като отворим кутията. Вълновата функция изобразява символично всички възможности, които могат да се случат в една наблюдавана система. Но когато е под наблюдение, безкрайното число възможности се разрушава и остава само една от тях.
 ​​ ​​ ​​​​ П
ри всеки избор реалността се разделя и от всяка възможност се ражда нова, различна реалност, допуска Хю Еверет1 през 1954 г. Вълновата функция е нещо реално, всички възможности, които описва, са реални и всички те се случват.