ЦИРКОВО ИЗКУСТВО - 2018, Брой 3

Разговор с Маестро Александър Балкански за Академичния цирк „Балкански“ и за бъдещето на цирковото изкуство в България

 

 

● Историята на приноса на фамилия Балкански в цирковото изкуство започва преди почти 200 години, когато прадядо му през 1820 г. основава цирк „Джунтини“, а 59 години по-късно създава стационарни циркове в Самара и Москва, преименувани по-късно на цирк ”Вирджиния”, в 1916 г. – конфискувани.   

   Фамилията се отправя към Одеса, а след това за Италия, където баща му се жени за италианската циркова артистка Лола Орландо Малеволти. 

    При гастрол във Варна те намират своята втора родина и остават в България. През 1920 г. чичото на Маестро Балкански – клоунът Чарли създава третия цирк на фамилията – “Рекс”. В последствие преименуван на цирк ”Левски”, който до Втората световна война работи под името “Европа”. 

cirk Evropa

 Александър Балкански, роден на 8 август 1942 г. в гр.Плевен, по линия на майка си е шесто поколение цирков артист. Първата си циркова практика под ръководтвото на майка си и баща си, започва когато е на 6 години, а първият му работен ден е на 1 април 1950 г., когато е едва на 8 години. Владее 5 от 7-те основни жанра в цирковото изкуството. 

   На Първия и на Втория български цирков фестивал става лауреат на Първа награда. На Втория му е присъдена и титлата "универсален артист". През същата година получава Първа награда от Съюза на артистите в България. Следват многобройни успешни гастроли с Българския национален цирк. 

   На 38 годишна възраст (1980) Александър Балкански създава Цирковата трупа Балкански, първоначално с 5 номера: акробатика, перш, колело, копф-трапец. Премиерата им е в София през 1981 г., след което 3 години трупата работи в Дания, Швейцария, Гърция и Италия. А през периода 1985 г. - 1999 г. в Германия.

   Въпреки падане от 11 метра (височината на 5 етажна сграда), поради скъсало се въже и няколко операции и поради други травми, Маестро Балкански е на манежа до 65 годишна възраст с общ трудов стаж 57 г., от които 47 г. за България. Приблизително половината време Трупа Балкански гастролира на петте континента и със значителен принос към Бюджета на България. Изнасял е представления пред държавни глави, президенти, кралски особи, Папата.

    Част от наградите, с които трупата е удостоена са:

  1983 – "Сребърен клоун“, Монте Карло, 
  1986 – "Златна плакета", гр.Сиена, Италия. 
  1999 – "Златен лъв", гр. Йерусалим. 
  1982 и 1989 г. - Носители на наградата на Съюза на артистите в България

  2002 – Маестро Балкански получава награда ИКАР за най-голяма инвестиция в областта на културата
   2003 г. и 2007 г. Циркова трупа „Балкански“ получават награда „Икар1“ за цирковия номер "Акробатика на кокили с трамплин" и изпълнението му.

   Маестро Александър Балкански е Председател на Цирковата гилдия и член на Управителния съвет на Съюза на артистите в България.

   Почетен гражданин е на град София и на град Ерусалим.  

  

   В личен план - женен за цирковата артистка Мария Балканска – част от  Трупа Балкански, с която имат двама сина – Александър и Николай и 5 внука – двама с майка си, треньор на слонове в САЩ и трима – в България.

trupa

 

На манежа на Цирк Балкански днес са Александър, Николай и съпругата му - многодетната Велизара. Най-голямото им от трите деца – на 6,5 години вече също е на манежа. 

 

Забавлявайте се с цирковите артисти и техните номера

 

      През 1986 г. цялото семейство е наградено от ГУСВ с медал и часовник с надпис - за проявен героизъм при спасяване на 5 души – паднали от 50 метров кран. В последните години семейството спасява хората от кола, покачена на мантинелата, под която е пропаст, като издъпва колата. 
     През 2000 г. Маестро Балкански и синовете му основават Цирк „Балкански“ (премиера на 12 ноември 2012 г. в София, ЖК „Младост“), днес Академичен цирк Балкански. 

 

 https://static.dir.bg/uploads/images/2017/03/21/6061/768x.jpg?_=1490109110 

Цирковата трупа Балкански /фото – Велислава Ножарова

 

Въпрос: Маестро Балкански, поздравления за великолепния спектакъл, от който излизам – сложни номера от всички жанрове, някои - спиръщи дъха с рисковете, които носят, изпълнени професионално и артистично.  Както се казва - майсторска работа. Резултатът – превъзходен цирков спектакъл - омайващо цветен, звучен, шумен.

 

Алексндър Балкански:Това е целта на  Цирк Балкански – да радваме публиката и до получаваме такива оценки от ценители. 

 

http://circus-balkanski.eu/images/gallery/IMG_8203.jpg

 

Въпрос: За да не се разваля магията, рядко се говори за обратната страна на медала – как се постига този резултат и какви са проблемите, но днес искам да говорим и за това. Както и - за вашите планове. Това, което е добре да се знае за цирка и приноса на Вашата фамилия, за да имаш информирано мнение, може да се прочете в същия брой на АртДиалог, така че Ви предлагам да се съсредоточим на проблемите.

   Да започнем с това, че със сигурност проблемите пред цирковото изкуство в България днес са много сериозни, след като в България, освен Академичен цирк „Балкански“ други циркове няма. 

 

Алексндър Балкански: Не може да се каже, че ние сме единствени у нас, има 10-тина циркови трупи. Но цирк може да се нарече само културен институт,  чиито спектакли представят  7-те основни циркови жанра. На този критерий  у нас не отговаря, освен Цирк „Балкански“.  

Можехме да имаме няколко частни професионални  цирка, защото България разполагаше с достатъчно на брой професионално подготвени циркови артисти. Години наред бяхме втори в света по авторите сред руския цирк. Вместо това в 90-те години, българското цирково изкуство бе ликвидирано от Министъра на културата Елка Константинова, която неизвестно защо реши, че на България не ù е нужен цирк.

 

Въпрос: Невежеството беше основната причина за това решение. И неумението да учиш, поне когато сменяш професията си, особено ако тя е - управление. И то на културата, състояща се и от десетина  големи и доста различни сфери на изкуството, всяка -  с десетки и дори стотици жанрове.

 

Александър Балкански: Само основните циркови жанрове са 7, но жанровете  в тях общо са над 260. 

Не съм съгласен, че невежеството е единствената причина. Имаше и икономически причини - до идването на Елка Константинова в София и страната  имаше изградени  над 120 асфалтирани, електрифицирани и водоснабдени площадки, на които да гастролира цирка. Понеже бяха в центъра на градовете, те много бързо бяха разпродадени на новопоявили се и бързо забогатяващи „бизнесмени“. 

 

Въпрос: Станало възможно, обаче, в резултат на неграмотни и корупционни решения на институциите и общинските власти. Освен това – да допълня, че София, както винаги,  даде „пример“ какво да се прави. Първо бе разпродадена Цирковата база в София, на която бяха манежът и репетиционните  на  Националния ни цирк и понеже тя беше на много голям терен, там бе и сградата на Центъра за квалификация за работещите в системата на културата с легова база за 40-50 души, 

така че да не се плаща хотел за колегите от страната. 

   Някому бе изгодно да построи 20-тина сгради и МОЛ на този терен – днес Стокова база „Илиенци“.  Където не можах да се насиля да стъпя нито веднаж през изминалите години, защото само като си спомня цирковите артисти от вашето и предишното поколение, които на това място репетирахте новите си номера за поредната си преимера …

 

Александър Балкански: Цирковата база беше не само работна площадка, а може да се каже - наш дом. Точно на нея Елка Константинова дойде да оповести плановете си за Българския национален цирк. Бихме отминали нейното негативно отношение към цирковото изкуство, защото публиката – у нас и на 5-те континента вече ни беше дала оценка, измерваща се освен в овации и в приход за България от 600 млн. долара и 600 млн. преводни рубли през последните 25 години, без да броим приходите у нас. Но тя бе дошла, не да обсъжда, а само за да ни представи плана си и новия директор на Цирка – Еди Казасян. Когато чухме плана ù - всички скочихме срещу Елка Костантинова.

 

Въпрос: Когато Българският национален цирк е със спектакли на такова художествено равнище и носи такива приходи да сменяш директора е само поредното доказателство за липса на какъвто и да е управленски капацитет. Познавайки историята на българския цирк и в частност и на Вашето семейство, не съм очаквала, че точно вие ще сте противник на раздържавяването на цирка, още повече че само с вашето семейство – съпруга, синове, снахи и внуци и с вашия опит, сте в състояние да направите собствен цирк, което и доказахте.  

 

Александър Балкански: Когато през 50-те години са одържавявали частните български циркове – Глобус, Добрич, Европа и т.н. цирковото изкуство преживя тежки трусове, които помня, въпреки че бях много малък, но вече на манежа. След една продължителна криза и много вложени държавни средства, циркът се превърна в културна институция и от средата на 70-те години вече беше вторият в света по авторитет след руския цирк. 

   Равнището на цирковото изкуство го правят цирковите артисти. В Москва и Петербург имаше 3 много добри циркови училища и една Академия с дългогодишни традиции, както и 10-тина студия в различни градове. Повечето от артистите от моето поколение са преминали обучение и в Русия. В България имаше само студио, но добро, в  него преподаваха всички най-добри български циркови артисти  като майка ми и колегите от нейното поколение. В последствие преподавах и аз, но ние бяхме и в непрекъснати гастроли. Затова всяка година най-добрите ни ученици продължаваха обучението си в Русия. Така за 10-тина години се създадоха професионалисти във всички жанрове. Те идваха още по-добре подготвени - и не само физически, но и теоретично и трябваше само да се впишат в режисурата на спектакъла. Наличието на професионално подготвени кадри във всички циркови жанра позволява да направиш и режисираш един разнообразен и ефектен спектакъл, истинско шоу за публиката, както се казва днес. 

На тяхно равнище беше и екипът, който отговаряше за спектакълите като цяло – главният режисьор Парис Николов, Жарко Павлович, Борис Пиров, Васил Априлов и други и първия директор на цирка Мирчо Пашалийски. Този екип сключи  договори, първо с немския цирк за гастроли в чужбина. Така в течение на следващите 25 години българските трупи гастролираха в повечето държави на 5-те континента. 

 

Въпрос: Докато се готвех за интервюто с Вас извадих статистически данни, даваща представа както за нивото на българските циркови артисти, така и за оценката на публиката за цирковите спектакли. От 1977 до 1982 г., за 6 години: 

• български циркови артисти са получили  4 сребърни и 1 златен медал на най-престижния цирков фестивал - в Монте Карло, а през  годините 1978 и 1980 - всички златни медали на Фестивала за циркова акробатика печелят българските циркови артисти 

• Статистиката за оценката на публиката е още по-респектираща – спектаклите на Националния ни цирк имат 2 млн. зрители в България, означаващо – че всеки четвърти от цялото население е бил на цирков спектакъл  

• Гастролите зад граница през този период са вече на всички континенти -  Австралия, Азия, Нова Зенландия, САЩ, Южна Америка, Япония, а в Европа – в Англия, Франция, Федерална република Германия, Швеция, Швейцария, Гърция, Турция, Югославия и разбира се - във всички социалистически държави и Съветския съюз. Данните за зрителския интерес към спектаклите  са още по-впечатляващи – само гастролът в Средна Азия е събрал 1,5 млн. души зрители. 

Което обяснява валутните приходи за 25-те години непосредствено преди прехода от 600 млн. долара и 600 млн. рубли, без да отчитаме приходите в България. 

 

Александър Балкански: С малки изключения, частните циркове в западните държави не можеха да си позволят да инвестират в образование на артистите си – всеки наемаше артисти с готови номера. Липсваха им режисьори за цирковите спектакли. Затова в 60-те години и дори в края на 70-те западните циркове още се учеха от нас и бяхме предпочитани на всички континенти.

   За Министър Елка Константинова  постигнатото равнище и резултатите нямаха значение. Познавах Еди Казасян от дете, покрай брат му Вили, но когато го дръпнах да му кажа, че имам план как да запазим и дори развием българския цирк, въпреки икономическата криза, в България, той ми отговори, че е назначен със задачата - да  ликвидира, а не да съхрани цирка. Затова всички скочихме срещу Елка Костантинова, чийто план беше – ликвидация на цирка. И понеже тя нямаше аргументи - нарече ни комунисти. 

 

Въпрос: И Вас ли, който сте от семейство с национализиран цирк и който сте сирак отпреди да тръгнете на училище по вина на комунистите, преживял с майка си такава неописуема бедност, което ако се изгази си казваш – тези са богоизбрани. На което се надявах и като се скъса въжето и паднахте от 11 метра.

 

Александър Балкански: Да и мен нарече комунист. Аз пък ù отговорих, че тя е комунистически фашист - как да наречеш някой, тръгнал да ликвидира  Българския национален цирк, на чийто манеж съм от 6 годишен и го чувствам като свой? 

 

Въпрос: За малкото време, в което беше Министър на културата Елка Константинова успя да уволни всички цирковите артисти. Затова и голяма част от тези, които бяха на гастроли  в чужбина не се завърнаха 

в България, а много от тези, които бяха тук емигрираха, защото нямаше къде да работят. 

 

Александър Балкански: Част от тези, които останаха у нас, умряха като клошари край кофите за боклук. Дъщерята на собственика на Цирк Глобус - Виолета Арсова, любимката на трапеца на италианската публика е с пенсия 180 лв., които не стигат за лекарствата ù. И понеже не може да си позволи да живее в София, е в една мизерна селска къща край София, ръцете ù са черни от садене на картофи. 

   Най-възмутителното е, че в едно радиопредаване, на въпрос на интервюиращия я, Елка Константинова, когато вече не беше министър отговори: Циркът? Не си спомням нищо за него.    

 

Въпрос: Този резултат, за жалост, беше предизвестен.  В деня2, в който новият Министър Елка Константинова  влезе в министерството, всички „началници и експерти“, както се изрази тя, бяха поканени на среща с нея. Поиска да се представим с име и длъжност и когато това направи и Генералния директор на Българския национален цирк, тя се смая, но и възропта срещу перспективата  „да управлява и цирка“ (ще спестя пълната реплика, казана пред 50 колеги). 

   Тъй като отговорът на директора на Цирка, на репликата на министърката се забави, я попитах: „Къде очаквахте да бъде българското цирково изкуство? Към Министерството на промишлеността? Освен всички приноси на цирка, ако с милионните си ежегодни валутни печалби не е към Министерството на културата, с какво ще купуваме чуждестранната научна литература за Националната, големите научни и регионални библиотеки, за която Бюджетът осигурява само половината от необходимите средства?“ 

   Министърката се умълча, но това не свърши никаква работа. 

   За съжаление, Елка Костантинова беше първият3, но далеч не единствен министър на културата през последните 27 години, без понятие за това, че основна функция на управлението е - създаване на условия за развитие. При това в културата управлението е по-сложно и поради участието в процеса на създаване на културен продукт на неизясненото все още от науката понятие - талант. 

  

Алексндър Балкански: Но тя изпълни плана си. И днес, с изключение на Цирк „Балкански“ у нас има малки трупи, които представят своите няколко циркови номера. Всички знаят какво е нужно, за да се направи цирк и да можеш да се наречеш цирк. Първо - артисти от всички жанрове, които трябва да събереш, да направиш добри спектакли с тях и да ги обновяваш непрекъснато, тоест – заплати, осигуровки и скъпи застраховки за рисковия им труд. Но и много техника - шапитото ни е 

300 хил.долара, скъпа е специализираната техника, ползвана при преставленията, от която зависи здравето и живота на артистите. Специализираните камионите за реквизита и фургоните за артистите са също сред най-скъпата техника в света. Но и тук работим с мисъл, което ГГердължим на малкия ми син Николай, който има талант и за нея. Затова той е Технически директор на цирка - купуваме най-добрите транспортни средства и те се преработват. Големите камиони буквално се режат и преработват във фургони, които стават по-луксозни и най-важното по-удобни от тези, които бихме купили, а струват значително по-малко. Затова и трябваше да работим години зад граница, за да открием цирка „Балкански“ в 2000 г. 

    Питал съм колегите си – защо наричаш трупата и представленията си цирк, след като знаеш че не са. Сключù договор с един европейски цирк и ще изкарваш достойно прехраната си. Но не наричай трупата си цирк, защото с представленият си формираш негативно отношение към цирковото изкуство. Няма какво да ми възразят, но – остават у нас, защото знаят, че на запад не е лесно – плащат ти добре, ако поддържаш класата си и се развиваш, а това става само с много мислене и с мазоли на ръцете. Повечето – признават: Много си вдигнал летвата, не можем да те стигнем. Но други направо спекулират: Ако го няма Цирк „Балкански“, щяхме да живеем добре в България. 

      Питам – може ли да се спре човешкия ентусиазъм  и то на хора от изкуството? Това е Гилдията на цирковите артисти в момента, а на всичко отгоре – тя се стопява.

ГГил

 

Въпрос: Когато нещо не зависи само от таланта, характера и труда Ви, а се решават на държавно или политическо ниво, как се справяте? 

 

Алексндър Балкански: Зле, защото на нас се гледа като на търговско предприятие.

   От години поставям за решаване няколко въпроса, които са важни не само нас, а и за останалите културни институти – театри, опери, ансамбли. Най-елементарен за решаване е въпросът – транспортните ни средства  да не минават два пъти годишно на технически преглед. Съгласен съм, че за камиони и други транспортни средства, които изминават 200 000 км. годишно, това е задължително, за да се гаратира сигурността, но моят транспорт изминава за полугодие  600 км., защото пътуваме на гастроли само в по-големите градове, където има подходяща площадка на която да построиш цирка. А останалите културни институти, според мен, пътуват по-малко и от нас, така че загубата от това облекчение  би била малка, но за нас е нещо. Не на последно място – защото е признание, че сме културен институт.

 

Въпрос: Освен това само Вашия цирк и трупите в страната сте частни, а театри, опери и ансамбли ги издържа Бюджетът на България и той плаща тези излишни такси.

 

Алексндър Балкански: Това имам предвид. Питат ме – как да правим разлика между Вашите камиони и останалите. Веднага отговарям – освен по документи транспортните средства на културните институти са и с надписи, а моите камиони и фургони са и разрисувани. В Германия, тъй като тези транспортни средства са много, са въвели за тях табели със зелени номера и те плащат символични суми. Това е политика за развитие на националното изкуство.

 

Въпрос: Не само - това е грижа и за публиката, защото от спестените разходи зависи стойността на билета. 

 

Алексндър Балкански: Болен въпрос са и наемите за площадките за гастроли. Фирмата, поставила едно кошче за боклук, което заема половин квадратен метър и фирмата, заела 6 квадратни метра със сергията си плащат наем, който зависи от това къде се намира мястото и какъв наем му е определила дадената община. Наемите варират от 50 стотинки до 5 лева на квадратен метър. Да, но за разлика от останалите търговски фирми, за да построя цирка и да подредя камионите с реквизита и фургоните на артистите  ми трябват 5000 кв.м., които по 2 лв. правят 10 000 лв. на ден. За 10 дни гастрол в един град – 100 000 лв.  Когато с приходите от билетите трябва да покриеш разходите за транспорт, сценична техника, сценично облекло, реквизит, заплатите и осигуровките на 135 души, а на артистите – и застраховките,  този наем е непосилен. Както и какъвто  и да е друг наем, особено в България. Лично аз не знам държава, в която цирковете да плащат наем за площадките, на които гастролират.

 

Въпрос: Имате ли условия за работа на площадката, на която вече не една година строите цирка в София, в парк „Възраждане“ между Руски паметник и Зона Б-5. 

 

Алексндър Балкански: Да – площадката е асфалтирана, електрифицирана и водоснабдена, има достатъчно място за фургоните – тоест условия за безопасна работа на тази площадка има. 

   Когато се изграждаше  парк „Възраждане“ в Зона Б-5 стана изграждането и на постоянна циркова площадка по мое предложение, благодарение на Бойко Борисов, който тогава беше Кмет на София. Той каза, че това място е предвидено да се строи сграда за съда и ми предложи друг терен, вярно - 22 декара, но когато отидох да го видя, се оказа, че граничеше с гробище, до което един цирк няма място. Културните институти като опера, театри, цирк неслучайно са в центъра на всички столици, защото красят града. Поисках нова среща, изслуша ме внимателно -  предложих му съдът да се настани в останалата празна сграда на строителни войски – една солидна постройка, чието преустройство ще струва много по-малко, отколкото една ново строителство. А и ще стане несравнимо по-бързо. След седмица се обади секретарката и когато се срещнах с Бойко Борисов той каза, че въпросът е решен и циркова площадка в Зона Б-5 ще има.

Но бяха минали 10 години от откриването на Цирк „Балкански“ докато се изгради една  площадка в центъра на София.

    

Въпрос: У нас някои жанрове се издържат почти изцяло от Бюджета, други се субсидират на конкурсен принцип. Финансира се издаването на малък брой заглавия българска литература.  След ликвидацията, подобно на цирковото изкуство - и на българското кино се финансират малък брой филми с неголеми суми. За цирковото изкуство държавата не харчи нищо, което е дискриминация и това е една от основните причини да поискам от Вас това интервю.  

 

Алексндър Балкански: Така е, а държави като Германия, Франция, Италия и др. отделят ежегодна субсидия за подпомагане на цирковото си изкуство и затова те го развиха. Цирковете им получават и морални стимули – най-добрите частни циркове получават правото да се наричат  Национални  или Академични. Получават и малка годишна субсидия за това звание. По всички стандарти, по които се присъждат тези звания в западноевропейските държави , Цирк „Балкански“ е академичен, затова и надписите ни са такива.  

 

Въпрос: Така държавата участва в осигуряване достъпа до култура на гражданите си, конституционно гарантиран дори у нас. Но Вие знаете, че в  Министерството на културата у нас, няма нито един експерт по цирково изкуство, така че няма кой да се занимава с каквито и да е въпроси на цирка.

 

Алексндър Балкански: Уморих се да цитирам великия Федерико Фелини, че „Циркът е най-трудното зрелищно изкуство, но той е културата  в житейския опит на нацията.“

   Тази липса на отношение  на Министерството на културата към едно изкуство, предназначено за най-широка публика от всички възрасти, се отразява и на отношението на всички останали държавни и общински институции към цирковото изкуство. Има градове, в които нямаме трудности – като например в Пловдив, Варна, Видин, Велико Търново, Стара Загора и други, или като Казанлък, където документите ни за гастрол приема лично кмета. 

http://circus-balkanski.eu/images/gallery/11824066_1035433856481576_1531025205_n.jpg

Цирк Балкански в Несебър

 

   В повечето случаи отношението към цирка е пренебрежжително и като към търговска организация. Но ние не продаваме стоки от първа необходимост и не можем да печелим като тях, за да плащаме като тях, ако искаме да продължаваме да поддържаме това качество. 

   Да не говорим за случаи като този в Русе, където Общината се опита да получи от нас наем за терен, който добре знае, че не е нейна собственост, а на една от големите вериги чуждестранни супермаркети. Както се казва в такива случаи – ако мине! Синът ми се оказа близък с един от собствениците в София и получи разрешение да ползваме площадката им и то без наем, защото сме културен институт и обогатяваме културния живот в град, в който те имат обект и служители. Но Община Русе не мисли като тях и за една ивица пред площадката, през която само минаваме - 20 метра на 2 метра, общо 40 квадратни метра си взе наема от 40 лв. на ден. 

   Цирк Балкански беше на един терен в София в квартал „Младост“ и изведнаж общината ни каза, че трябва да го напуснем - имало подписка от гражданите, че не било редно да има цирк до църквата. Това че хората хвърлят боклуци по улиците, по спирките не ги дразни, но циркът ги дразни. Не разбрах колко души са се подписали под това искане, но никой не надигна глас в защита на цирка – нито Общината, нито Църквата, защото в нея се извършвали  и опела.  

   Въпрос: По силата на тази „логика“ заради опелата не трябва ли да се забранят и венчавките в църквите?     

   Александър Балкански: Не знам, но в религиозна Полша всички циркови площадки са до църкви.

    В държави без традиции в цирковото изкуство са се отнасяли с много по-голямо разбиране и по-уважително към нас. Един случай - гастролираме в Южна Турция, в Адана. Общината ни определила  един терен, който беше направо една дупка. Един дъжд и сме свършени. Виждам джамията, която е с огромен двор – можем да построим цирка без да пречим на движението и питам - не може ли в двора на джамията? Дойде кметът, извикаха валията, обяснявам проблема, но кметът и валията казват – това място ви е определено, как може в двора на джамията? Събраха се хора. От джамията излиза и ходжата. И сано ме изслуша, каза, че вече е гастролирал един цирк на определения ми терен и като завяляло - удавил цирка и той повече няма да стъпи в Адана. Оставих ги, защото разрешението трябва да дойде не от него, а от държавната власт. След малко идва човек и ми казва: Валията4 разреши да строите цирка в двора на джамията. И всички хора се пръснаха. Но минават четвъртък, петък – много слабо посещение. Застанал съм вечерта пред джамията, вдигнал съм глава към небето и се моля за публика. Излиза ходжата и ме пита какво правя. Казвам му – моля се за публика, защото циркът е много скъпо нещо и без публика – много лошо. Той ми отговаря да не се кахъря, защото на съботната молитва ще каже на хората да си заведат децата на цирк. И циркът се напълни, и беше пълен през цялото време до края на гастрола ни. Отивам накрая да му се отблагодаря, а той ме отпрати с отговора, че той нищо не е направил за мен. Направили са го хората, които довели децата си на цирк, защото разбрали, че Аллах иска те да са весели.    

  Ако погледнете снимките ни от гастролите в чужбина, ще видите, че шапитото ни е построено или до църквата или до кметството, а в някои случаи – направо на площада пред кметството.  Играли сме в най-голямата църква на света – на Ватикана, но в „Младост“ - цирк не можело да се строи до църква.

    Във всички столици културните институти са в центъра на града, защото го красят.

 

Въпрос: Не по-малко  важната причина е - за да са по-достъпни за хората, живеещи и в най-отдалечените от центъра райони на столицата. 

 

Алексндър Балкански: От години поставям тези и други въпроси. Както и най-болният - възрастта на която трябва да се пенсионират цирковите артисти и това, че пенсиите на колегите ми са неадекватни на приноса им. В момента балетните артисти могат да се пенсионират с 25 години стаж без изискване за възраст, тоест - на 45 годишна възраст. Докато ние се пенсионираме на общата за страната пенсионна възраст   - мъжете на 65! Да продължаваш да си на теленото въже до 65 годишна възраст е абсурд.

 

Въпрос: Съгласна съм и това е важно не само заради качеството на спектакъла, но и защото цирковото изкуство е високорискова професия. За да не подведем читателите, ще отбележа една особеност на балета – факторът продължителност. Ансамблови сцени, които заемат по-голямата част от един спектакъл са по-леки по сложност от дуетите и солàта, но заемат като време по-голямата част от спектакъла.   

   „Баядерка“ на Минкус или „Лебедово езеро“ на Чайковски са с продължителност 3 часа, а и повечето заглавията от класическия балетен репертоар са с подобна продължителност. Затова можем да видим отделни солисти на възраст и над 45 години на сцената, но в кордебалета не можеш да танцуваш по 3 часа на вечер, ако си над 45 години. Това, че балетът е тежък физически труд, равен на миньорския, е доказано с изследвания. Какъвто е и трудът на цирковите артисти, с допълнението, че е и несравнимо по-рисков.

      След прехвърлянето на балетните артисти във втора категория труд, което не беше правилно, това, че им се даде право да се пенсионират след навършването на 25 години стаж не беше направено от грижа за тях, защото до навършване общата за страната пенсионна възраст, те могат да получават само процент от пенсиитие си, които и без това са ниски. Това решение имаше за цел да се освободят места в балетните трупи за дипломантите, завършващи  Националното хореографско училище, които са 2-3 пъти повече, отколкото освобождаващите се места за работа. Тоест да реши професионални и финансови въпроси на балетните трупи в оперните ни театри, издържани от бюджета, а не на балетните артисти.

    Държавата няма никакво оправдание за това, че балетните и цирковите артисти не сте първа категория труд, още повече че професионалните балетни артисти  в цялата страна са около 170 души, а цирковите артисти сте още по-малко. 

 

Алексндър Балкански: Предлагам това от години, но нищо не е предприето, както и за повишаване пенсиите на колегите ми. Вместо да решат тези въпроси отпуснаха на мен персонална пенсия от 700 лв. Може би си мислят, че с това ще ми затворят устата? 

 

Въпрос: Маестро Балкански, няма персонални пенсии, това е персонална пожизнена месечна награда, присъждана (съгласно нормативната база) за изключителни постижения и заслуги за развитието на българското изкуство, наука и култура и разпространението им по света. Присъжда се на най-заслужилите – на 10-тина души годишно.  Направените предложения от творческите съюзи и други организации в културата  минават тежка процедура на обсъждане - първо през Министерството на културата, след това – в Министерския съвет, оттам в комисиите на Народното събрание, за да стигнат до гласуване в пленарна зала. И малка част от предложените творци остават във финалния списък. Така че това са награди за  изключителни приноси към културата и държавата. 

 

Алексндър Балкански: Съгласен съм, признание е и това, че при гласуването в Министерския съвет нямало нито един глас против, за разлика от някои други предложения, за което благодаря. Друг въпрос е, че обикновената пенсия, която получавам от Германия за 10 години труд, е два пъти по-голяма от тази награда, да не говорим колко пъти е по-голяма е от българската ми пенсия, която е за 47 години труд. 

  Но аз искам да се увеличат ниските пенсиите на цирковите артисти, които също са допринесли достатъчно за държавата,  в това число и финансово, а те за разлика от мен, който още работя, трябва да живеят само от пенсията си. Преди месец отново внесох  предложение – но не в Министерството на културата, а до Вежди Рашидов, председател на Комисията по културата  на Народното събрание за няколкото проблеми, които трябва да се решат, още повече, че решаването на някои от тях е елементарно.  

 

Въпрос: След всички аргументи, които чухме и от Вас и и от сина Ви Александър в медиите предприема ли се нещо за промяна на българското законодателство, забраняващо притежаването, регистрацията, дресурата и показа на диви бозайници в България в циркови спектакли. Особено след като в повечето западноевропейски държави няма такава забрана, а и съответната Директива на ЕС за защита на животните не го изисква. 

 

Алексндър Балкански: Досега - нищо, затова го поставих отново в поредното си писмено предложение, отправено до Вежди Рашидов в Народното събрание.  

 

Въпрос: Допускате ли, че забраната на дресурата на диви бозайници в България може да е в резултат на завист към Вас и опит на някои колеги, малко да „свалите летвата“. 

 

Александър Балкански: Не, защото колегите ми знаят, че и без дресура на лъвове и тигри, ние показваме достатъчно дресура на други животни, както сама видяхте и спектаклите ни са жанрово пълноценни.     

   Забраната за диви бозайници не пречи на Цирк „Балкански“, а на българските деца, които вече не могат да видят „на живо“ диви животни. Винаги съм казвал – ако искате да покажете на детето лъв, доведете го в цирка, където ще види едни гледани и добре развити физически животни, които с удоволствие тичат, прескачат препятствия, ръкуват се и изпълняват други команди, а не в  зоологическата градина, където те обикновено лежат или лениво се разхождат.  

   Забраната, по-скоро, е в резултат на моите непрекъснати предложения и недоволство от това, че не се решават най-неотложните проблемите на цирковите артисти като пенсиите и пенсионната възраст. Както и на ропота ми, че отношението към нас не е еднакво с останалите жанрове. Това го знаят и в Съюза на артистите, които упреквам непрекъснато, че театрите, например, са на държавна или общинска издръжка, а за цирковите артисти, за които не се харчат бюджетни средства, не се решават дори въпроса за пенсионирането им. 

   В управлението на културата от години има много актьори, в това число популярният Стефан Данаилов, Рашко Младенов и др. В един от споровете ни, откровено признаха, че ако решат поставяните от мен проблеми на цирка, отново може да настъпи отлив на публика от театрите. Аз пък им казах, че ако не ги решат ще затворя Цирк Балкански, ще стана импресарио на западни циркове и ще вкарам 

само дресура, невиждани никога досега - 500 животни. И при ниските доходи на хората у нас, наистина мога да предизвикам отлив на публика от театрите…  Точно тогава тройната коалиция прие това изменение  с аргумента - за защита на дивите бозайници.  

 

Въпрос: Това, че Цирк „Балкански“ пречи на театрите могат да твърдят само неграмотници, нямащи понятие от процеса разпространение и от публики. Основната театрална и основната циркова публика, от които зависи обемът постъпления, са различни публики. Тази, която посещава и театрални и циркови спектакли и след като децата са пораснали, е малка по обем, въпреки, че тя най-предана. Това е публиката, която освен към драматургия, има интерес и към изпълнения, демонстриращи на живо границите  на човешките възможности.  В цирка те, изглеждат безгранични. Но освен това ти напомня колко талант, труд и дисциплина стои зад това съвършенство, а човек има нужда от такъв урок. С това именно са привлекателни и маговете – с илюзията за сътворено чудо, зад които стои същия талант, труд и дисциплина. Тази публика циркът никога няма да загуби, независимо към кои други жанрове тя има интерес, което не заплашва с нищо драматичните театри.

 

Александър Балкански: Най-жалкото е, че обясненията за измененията в закона за този вид дресура са и смешни. Целта била – животните да бъдат в естествената си среда, защото дресурата ги стресирала, а и да предпазят публиката от евентуална опастност от лъвовете и тигрите. 

   Като не разбирате нищо от дресура, защо не ни питахте, за да ви обясним? Били питали колеги. Кого? – след като никой друг освен Цирк Балкански  няма и не е имал диви бозайници и не се е занимавал с дресурата им? Вярно – дивите бозайници имат особености, някои от които нарушават спокойствието, но имат и качества, които решават проблеми. Например - в края на 2014 г. в София, на тази площадка, предствяхме пред публика дресура на 14 лъва в течение на 2 месеца, защото от началото на следващата година влизаше в сила забраната и ние трябваше да ги изнесем от България. Първите дни от близките блокове до парка на Зона Б-5 дойдоха възрастни хора да се оплачат, че лъвовете виели и им пречат да спят. Така е – когато изгрява луната лъвовете вият, но скоро след това, както и очаквах, 40 бездомни мръсни, гладни и небезопасни кучета избягаха от квартала и оттогава повече не са се мяркали. И хората дойдоха да ни благодарят.  

   В Директивата става въпрос за диви бозайници, някои от които са вече застрашени видове, поради изменения в атмосферата и увеличените заболявания сред животнити, поради изтребването им и т.н.

  Но животни в цирка не са диви, а опитомени. Не сме ги докарали от джунглата или пустинята, както е било преди 50 години. В цирковете се работи с животни, които са родени и отгледани от дресьорите си. Така че цирковете само допринасят за запазване на застрашените видове. Затова и в повечето държави дресурата им не е забранена.

   Лъвът и тигърът са диви животни в природата. Там те са агресивни, защото родителите им са ги обучили на това, за да си осигуряват прехрата и не загинат. Агресивни са и когато са болни. Лъвът в цирка го храним с 8 килограма месо дневно, получава най-добри медицински грижи, необходимите витамини, затова и са здрави. 

    Лъвовете ни са родени в цирка, отглежда ги дресьорите им, които докато са малки спят с тях в клетките, за да ги хранят и те обичат дресьора си. Когато изпълни добре наученото, лъвът е много горд, защото  дресьорът е доволен от него, публиката ги аплодира, което те разбират какво означава.

 

Въпрос: От години наблюдавам, че при прокарване на изменения в законодателството в полза на някого те се мотивират чрез подмяна на терминология. И в този случай е така - обявяваш опитомените бозайници в цирка за диви и се гласува без проблем в пленарна зала.  Като за всеки случай, изчакваш някаква европейска Директива, а всъщност я ползваш за параван. 

  

Александър Балкански: Директивата не изисква забрана на този вид дресура. Напротив – ясно е казано, че всяка държава решава сама, взависимост от условията. 

   Какво означава дресура – това, което всички хора правят за домашните си животни – обучават ги да изпълняват някои прости команди, за да могат да съжителстват по-добре. Разликата е само в това, че в цирка го правят професионално обучени дресьори, които знаят всичко за животните, използват само поощрения при дресурата им и цялото им време е посветено само на тях. 

   Като обясних всичко това на журналистката Габриела Наплатанова и на Иван и Андрей в предаването им, те влязоха в клетката при лъва, с дресьора, разбира се. И се убедиха сами – лъвът изпълни командите точно – ръкува се с Иван и прегърна журналистката  Наплатанова. 

   Всеки по-наблюдателен, би установил, че загражденията, които строим между манежа и публиката са алуминиеви, защото няма нужда от други. Предназначението  им е - някой от публиката да не влезе при лъва и да наруши обичайните му занимания с дресьора, а не защото лъвът ще нападне хората.

 

Въпрос: Тази информация не трябваше ли да е тайна, за да не се развали магията от свръхестествените умения на тигрите и лъвовете в цирка? Все едно разкрихте на публиката как се прави даден фокус.

 

Александър Балкански: Така е, но се надявам зрителите да продължат да уважават крайния резултат от дресурата, след като повечето от тях знаят колко време са обучавали кучето си, например, за да усвои само няколко команди. 

   Опонираха ми, че спокойно сме можели да минем и без дресура и че тя била включена в цирковите спектакли допълнително и на много по-късен етап.

 

Въпрос: Не им ли изчетохте една лекция  кога и къде е възникнало цирковото изкуство и че първоначално се е изчерпвало само с атрактивни  номера, изпълнявани на гърба на коня? Поради което и произходът на думата манеж – е заградена площадка за конна езда.   

 

Александър Балкански:  Нямат време да слушат, а може би няма и смисъл, след като нямат отношение към цирка. Опонираха ми, че и в Гърция и Югославия  вече били забранили дресурата на лъвове и тигри. Защо да не я забранят – та те изобщо нямат цирк!  

    Но във всички западноевропейски държави дресурата на тези животни не е забранена. Опонират ми че не е хуманно и че дресурата стресирала животните. Какво да кажем за Испания, Португалия и Франция, където продължава да е разрешена борбата с бикове. За какво хуманно отношение и за какво предпазване от стрес може да се говори в тези държави, след като винаги е налице кръвопролитие, а нерядко - и смърт за животното. Опитаха се да прокарат забрана в Каталония, но след продължителни съдебни дела, се прие, че това е национална традиция от 500 г. и част от националната култура и традициите  - и забраната беше отменена. 

 

Въпрос: Защото всяка  държава изхожда от националния си интерес, за това казах, че въпросът е принципен. 

   Борбата с биковете е атракция, привличаща туристи от цял свят, което осигурява работни места освен в туризма и в свързаните с него други сектори, произвеждащи храни, напитки, облекло, аксесоари, сувенири и др. Тоест, източник е на страхотни приходи в Бюджета и затова борбата с бикове никога няма да бъде забранена.  

   Това у нас не може да се разбере нито от политиците, които гласуват законите и поправките в тях, нито от природозащитните организации.

 

Александър Балкански: Това, че делфините са също диви бозайници, а за тях у нас забраната не се отнася не Ви ли говори нещо?

 

Въпрос: Делфинариумът във Варна, в който са вложени немалко бюджетни средства, не е ли държавен? 

 

Александър Балкански: Не – от години е частен.  

 

Въпрос: Пропуснала съм това. Граждански организации, някои от които – демонстрираха изключителна активност, като „Четири лапи“, например и допуснаха за едни да е забранено, а за други не? Защо ли?    

   Приветствам измененията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, изискващ публикуване на годишните финансови отчети и на гражданските организации. Жалко, че не мога да ги проверя за годината, в която са приети измененията за дивите животни.

   Затова и твърдя, че въпросът е принципен – не само защото обикновено, за да се харесаме, подтичаме пред  Европейския съюз. Но стана  практика европейските Директиви да се използват,  за да се прокарат интересите на силни икономически субекти. Такъв е случаят и с тази Директива на ЕС, която не изисква забраната на дивите бозайници, а оставя решението на всяка държава, взависимост от конкретните условия. Така че и този път не става въпрос за въвеждане на текстове от европейското право, а за нарушение на европейското право.

   Това не се ли нарича  липса на баланс между справедливост, морал и право. А когато 2 частни икономически субекта имат еднакъв интерес, а се въвеждат правила, които дават право само на единия – това не се ли нарича – злоупотреба с власт и корупция? А когато се осъществява чрез закон, тоест с участието на висшите органи на властта, не се ли нарича - превземане на сектора от корупцията?  

    

Александър Балкански: Няма какво да възразя. Единственото утешение е, че цирк ще има най-малкото докато се раждат деца и точно заради децата ме е грижа за дресурата на диви бозайници. 

 

Въпрос: Дори да нямаше български цирк, у нас ще гостуват чуждестранни циркове, но с всички произтичащи последици от това, включително - загубата на работни места, които поддържате, данъците, които плащате, защото Вие плащате в България. 

   Затова и основният ми повод за интервюто е последният  Ви проект, който медиите отразиха – създаването на Академия за цирково изкуство, което за мен означава, че липсата на млади циркови професионалисти  вече е стигнала критичната точка и въпросът става неотложен.

 

Александър Балкански: Винаги гледам напред - ако направим Академия за цирково изкуство, която ще стартира с начално училище - след 4 години ще имаме професионално подготвени кадри и няма да се усети смяната на поколенията.

   Гилдията на цирковите артисти у нас се стопява. Във всички жанрове се чувства нужда от млади хора. Ето конкретен пример – големият ми син Александър вече слезе от „Колелото на смъртта“ и пое художественото ръководство по създаване на програмата. 

http://circus-balkanski.eu/images/gallery/image2.jpg

 

Но малкият – Николай, който е на 49 години е на него, заедно с жена си. Той още колко дълго още трябва да е на манежа? А кой да го смени? И защо да не бъде използван да предаде знанията и опита си на повече млади хора?

 

https://static.dir.bg/uploads/images/2017/03/21/6052/768x432.jpg?_=1490106433

Колелото на смъртта на Трупа Балкански

 

   Такова е положението с артистите в повечето жанрове. 

   Не може да се създават нови циркови спектакли и едновременно с това ефективно да се обучават млади артисти. Усвояването на един номер не те прави цирков артист. Необходима е цялостна грижа – и за физическата,  и за теоретичната подготовка на един цирков артист. По отношение на общообразователните дисциплини подготовката им трябва да бъде като в най-добрите училища.

   Специалните дисциплини са ясни - акробатика, гимнастика, еквалибристика, клоунада, илюзионния жанр, дресура, в това число конния жанр. Всички трябва да учат  и - пантомима, музикален ексентризъм и актьорско майсторство. С един стол и маса, например, всеки трябва да може да направи етюд. Това е мерилото - ако можеш да направиш етюд с 2 предмета на 10-11 години, значи си готов да излезеш пред публика като артист. 

 

Въпрос: Колкото е внучката Ви, която в днешния спектакъл се представи великолепно на понито.

 

Александър Балкански: Не, внучката ми е много малка – на 6,5 години, точно за първи клас, но в цирка се пораства по-бързо.

 

Въпрос: Когато от 5 годишна възраст имаш разписание  по което работиш и имаш отговорности пред всички, които ти посвещават време за обучението ти – растеш много по-бързо. Така е при много ранната професионализация, свойствена за цирковото и балетното изкуство.

 

Александър Балкански: Освен това - артист трябва да си не само на манежа, за което знаем, че са необходими знания и по история на изкуствата - тоест подготовка, което осигурява едно добро училище по изкуствата. И като го направим съм готов да се състезаваме по успеваемост  по общообразователните дисциплини с всички училища в България.

 

Въпрос: И ще спечелите, защото за деца, които от 6-7 годишни имат почти двоен работен ден спрямо връстниците си, общообразователните дисциплини не могат да са проблем. 

   

Александър Балкански: Затова регистрирах  Фондация „Академик Балкански“ – за да се създаде Академия за цирково изкуство. Разбира се ще започнем с набиране на деца за първи клас като в нормално начално училище, но с експериментално обучение по цирково изкуство. 

   Това изисква редица условия - репетиционни за специалните предмети и класни стаи за общообразователната им програма еднаква с тази на останалите училища и – пространство за добра кухня и трапезария и част за спане – отделна за момчета и момичета, както е навсякъде в цирковите училища. В София има 6 пустеещи училища с добър двор за спортни занимания на открито и макар, че всички са ограбени и от тях са  останали само голи стени, когато попитах за цената на една гимназия чух такава цифра, че ми спря дъхът. 

 

Въпрос: Училището би трябвало да е подарък от държавата като грижа за подготовка на кадри за цирковото изкуство. По-сложният въпрос, смятам, са учебните планове и програми, за да може да премине оценката на Националната агенция за акредитация и преподавателския състав.

 

Александър Балкански: Това за мен не е проблем – Сергей Макаров, директорът на Руското цирково училище каза, че всички колеги са готови  да ни подарят техните планове и програми, а ние само ще ги адаптираме за нашите нужди. Академията по цирково изкуство на Италия и на Китай, в жанровете, в които те са добри също са готови да ни ги предоставят. Готови са да помогнат в началото  и с преподаватели, а техният педагогически опит ще ни бъде много полезен и ще осигури бързо развитие на преподавателския състав и създаване на Академия за цирково изкуство.

 

Въпрос: Вместо да изпращате най-добрите в Русия, вие ще можете да ги обучавате тук. А и да обучавате и чужденци, което ще подпомогне издръжката на това скъпо училище? 

 

Александър Балкански: Да, подобно училище е много висока инвестиция, но изпращането за обучение в задгранични училища е още по-скъпо. 

   Това училище ще ни даде възможност да осъществим и една друга стара моя идея – като започнем да приемаме и определен процент роми на 6-7 годишна възраст. На 4-тата година те ще бъдат добре подготвени и могат да бъдат достатъчно на брой, за да направим с тях цялостен спектакъл, в който да се включи и техния фолклор – песни и танци, за което те имат доказани качества. Знаете, че в Москва има 2 театъра за цигански песни и танци и програмите им са прекрасни. Затова съм се интересувал и от останалите им качества. Ще дам пример – идвам да видя работниците, които лепят афиши и гледам пред тях се събрали 15-тина ромчета и като разбраха, че аз съм Балкански, казаха: Чичо ще ни пуснеш ли безплатно, защото не можем да си купим билет. Дадох билети на всички, разбира се, но казах: Веднага давам безплатен билет на всеки, който ми покаже нещо, което става за цирка. Всички се постараха – един се премята, друг вдига стойка на ръце, няколко се опитаха да строят пирамида … Гледам - едно дете стои настрана и го питам: Ти защо не показваш нищо, не искаш ли да дойдеш на представление? Той казва – мога, но на мен ми трябват 3 билета, защото ние сме трима братя. Това ми хареса и му казвам – ще ти дам 3 билета, но все пак – покажи нещо. Удиви ме - вдигна стойка на ръце и мина едно голямо разстояние - цялата площадка – в двете посоки – почти готов еквилибрист. Един цирков педагог да се заеме с него и за една година с този номер може да излезе пред публика. Написах конкретно предложение на Министърката на образованието, не помня от коя партия, и ако Ви покажа отговора ù … 

     У нас само се говори за създаване на по-добри условия за етносите и особено за ромите и приобщаването им, но никой не мисли как да се използват качествата им. С говорене и с изсипване на пари не става, а с действия, осигуряващи професия и работа. В цирка основният ми технически персонал са роми и турци – видяхте една част от тях – разпоредителите - знаят си работата, водят Ви до мястото, учтиви, с униформи. Ако направим училището, след 3-4 години можем да представим един уникален цирков спектакъл на ромските деца. 

 

Въпрос: Такъв спектакъл, освен качествата си би бил и зримо доказателство - защо е добре да се учи.

 

Александър Балкански: Точно така. Когато казах на един от бившите ни генерални директори, че след като няма кой - трябва аз да направя цирково училище, за да не изчезне цирковото изкуство у нас, той каза: Браво, Сашо – това е политика! 

 

Въпрос: Виждам, че училището излиза вече от фазата – мечта.

 

Александър Балкански: Да кажем така - все още е мечта, но цялостната картина ми е ясна в подробности – и какво трябва да бъде обучението и каква да е сградата и двора му, какво да е облеклото на децата - ежедневно, репетиционно, парадно - когато ги водим на театър или концерт, или да покажат наученото в други училища или на културни събития. 

    Винаги ми е било болно за положението на България. Спомям си, пътуваме с влак за гастрол в Германия, годината е 1949-та. Но влакът непредвидено и задълго спря в Дрезден, който изглеждаше несравнимо по-зле от София и бедността  по-голяма. Въпреки, че по това време цялото ни имущество с майка ми се състоеше от една войнишка палатка, няколко дъски, които тя слагаше на земята, за да изгазим калта, когато завали, защото дъждът спрял, но в палатката още вали. И от 2 дървени магарета, върху които слагаше дъски, за да направи легло, един примус, едно алуминиево канче и завивките, които неизвестно как успяваше майка ми - бяха винаги чисти. Докато чакаме да продължим пътуването, се разходихме около гарата и виждаме едни безкрайни опашки от хора пред едни кутии. И всеки търпеливо си чака реда, а като стигне до кутията, хвърля в нея каквито скъпоценности има, а който няма – хвърляше дори венчалната си халката. Бил съм само на 7 години, но никога няма да забравя тази гледка и винаги съм си казвал: щом те могат, ние защо да не можем?

    Имал съм стотици предложения да остана в чужбина и всички – много изгодни. Едно от тях беше – да тренирам американските космонавти, защото моите изпълнения били идеални за трениране на вестибуларния апарат. Изпратиха ми и официално писмо с условията. Докато бях на гастроли в САЩ колеги пишеха до службите, че няма да се върна. Сега те са в САЩ, аз съм в България. И сега имаме изходни предложения за работа зад граница. Както и предложения за гастроли в чужбина, например от Сдружението на българите от Чикаго и Детройт, които осигуриха да построя цирка в Централ парк, без наем и да остана колкото искам, защото само българите са 320 000, но те са от години там, имат американски приятели. Пресметнали бяха, че при билети само от 20 долара, което е билетът за кино, печалбата ми за 2 месеца ще бъде 4 млн.долара. За транспортирането на цирка до там, обаче ми трябват 400 000 долара и още 200 000 за реклама, които след 28 години гастроли аз нямам. 

 

Въпрос: Защото за изпълненията Ви в спектакъл при гастрол, съответната държава плащаше по 360 долара, от които получавахте само 9 долара, а останалите постъпваха в бюджета на България. А сте имали и по 2 спектакъла на ден. Знаете, че съм смятала Вашият личен иккономически принос към бюджета, както и на съпругата Ви.

 

Александър Балкански: Жена ми Мария получаваше по 7 долара на спектакъл. Истината е, че никаква печалба не ме е блазнила, може би защото съм умирал 3 пъти. Казвам и на синовете си – човек приключва живота си в 2-та метра земя и е важно единствено какво си постигнал и какво оставяш след себе си. 

  Но и време нямаме за гастроли – у нас има много работа, която трябва да се свърши. Виждам какво е положението, знам че 2,5 млн. българи поради това са в чужбина, но вярвам в бъдещето на България, защото и в момента у нас има талантливи и умни деца и работя само за това -  те и моите деца и внуци да останат тук. 

 

 

http://circus-balkanski.eu/images/gallery/image5.jpg

 

http://circus-balkanski.eu/images/gallery/image21.jpg

Благотворителна изложба на Моста на влюбените „15години Магията Балкански – живот на сцената и зад нея“ – в подкрепа на кампанията на Сдружение Кауза`2015 

 

 

1

 „Икар“ – Наградата  на Съюза на артистите в България, присъждана за изключителни постижения в изкуството.

2

 От 8 ноември 1991 г. до 30 декември 1992 г. Министър на културата по време на управлението на СДС е г-жа Елка Константинова.

 

3

 След Елка Константинова, от началото на 1993 г. министри на културата за 27 години са 17 души, (от които 4 - служебни) и само няколко министри и заместниците им предприемаха  мерки да преустановят разпада на системата на културата, но следващите успешно продължаваха стартираната от нея политика. 

4

 Валия - областен управител, губернатор

31

1107 общо 3 за днес