МИСЛИТЕЛИТЕ - 2016, Брой 2

Малка разходка из лабиринта на китайската философска мисъл

Харвард. Един от най-известните и авторитетни университети в света. Висок, очилат господин на около петдесет години. Над 2500 г. китайска философска традиция. Въпросът е, какъв е най-малкият общ знаменател между тях. Отговорът - курсът по Класическа китайска етика и политическа история, воден от професор Майкъл Пует, е третият най-популярен в Харвад след Въведение в икономиката и Въведение в компютърните науки. Така възниква и друг един въпрос - как е възможно курс за древни китайски философи да е сред най-популярните за практични, модерни и иновативни хора, родени през 90-те години на ХХ век ? Отговорът е прост - светът, в който живеем сега не е твърде различен от този в Китай отпреди 2500 г. Звучи странно, но е така. Свят, изпълнен с предизвикателства, нарцисизъм и самовглъбеност. Свят, сблъскващ се с драмата и извечното търсене на хармонично съжителство със самите себе си, с обществото и със заобикалящата ни среда.

Майкъл  Пует дава революционна алтернатива на прогресивно все по-предпочитаните точни науки, практичността, предначертаните кариерни планове за развитие и цели. Младежите се изправят пред дилемата дали рационалността и пресметливостта наистина са всичко или е далеч по- важно да са отворени към различни възможности, вместо да падат в плен на социални рамки. Стотиците бакалаври  на по 18 - 19 години, борещи се със собствената си идентичност, да осъзнаят мястото си в обществото и да създадат свое общество в диалог с хилядолетната китайска философска мисъл.

1

Още тук следва да се направи едно уточнение. До ден днешен се водят редица дебати относно това до колко китайските философи са наистина философи или са по-скоро мислители или дори религиозни догматици. На Запад са възприети редица прийоми за това как трябва да се представят философските творби. Наистина ли е от основополагащо значение това, че Хан Фей Дзъ има сходно форматиране с това на Макиавели? Откога външният облик е по-важен от силата на аргумента, убедителността, етичните и политически позиции, философската мисъл и епистемология ? В противен случай, позовавайки се на същите тези стандарти, от философския небосклон биха паднали и звездите на Ницше, Витгенщайн, фрагментираните древногръцки философи и т.н. Каква ли претенция за превъзходство поставя дилемата за човешката природа на Русо и Хобс над  времево предхождащата я такава на Мън Дзъ и Сун Дзъ? Някои биха казали, че не става дума за умисъл или предразсъдък, а просто за незнание. По този повод проф. Ерик Шнитцгебел определя порочния кръг на незнанието по следния начин: „Явно незнанието се оправдава с незнание: защото не познаваме тяхното творчество, то има малко влияние върху нашата философия; защото то има малко влияние върху нашата философия, то ние сме оправдани да продължаваме да тънем в незнание за тяхното творчество”. Незнанието не е оправдание. Незнанието не бива да е оправдание.

Това в никакъв случай не означава, че става дума за изцяло препокриващи се идеи с тези на западни мислители. Напротив, тъй като твърде често на преден план се поставят трудни за възприемане, дори контраинтуитивни за западното мислене идеи. Идеи, които поставят под въпрос модерните предразсъдъци и предположението относно това, какво е нужно за успех. Например, някои китайски философи изтъкват добрите взаимоотношения като следствие на изпълнение на ритуали, а не на спонтанност, влиянието не като следствие от придобита власт, а от въздържание, превъзходството като следствие на избор, а не на природни дадености, добрият живот като следствие не на добро планиране, а на правилно възприемане на малките моменти, трансформацията не като търсене на собственото истинско Аз, а на създаване на условия, предразполагащи към възможности. Ако баналните американски продукции, излъчвани по коледните празници в родния ефир, често ни карат да се почувстваме окрилени и обнадеждени с възклицания като „Важен е пътят, не дестинацията”, то какво се случва, когато насреща ни се постави следната хипотеза „Няма път. Има пътешествие.” Или както казва проф. Майкъл Пует „Сблъсъкът с тези идеи ще промени живота ви”.

2

 И така, сега ние поемаме по нашето малко „пътешествие” из доста обобщените дебри на китайската философска мисъл из вековете…

Четири основни тематични групи занимават китайската философска мисъл. На първо място са онтологичните въпроси за естеството и състава на реалността. Тук има най-разнообразни онтологии от какво е съставена реалността, като рядко се поставя акцент върху метафизиката в смисъла на западната догматика. Реалността съдържа ли само преходни, променящи се съставни, или съществуват и вечни такива? Реалността - това ли е което съзираме? Съществува ли висш разум? Има ли всъщност нещо значение?

На второ място са фундаменталните епистемологични въпроси за естеството и обхвата на познанието. Какво е да знаеш? Какво е да вярваш, че знаеш? Какви методи използваме, за да достигнем до познание? Съществува ли познание, което ни е вродено? Имат ли възприятията ни лимит?

Третата тематична група е обусловена от въпросите за морала. Как трябва да се живее? Каква е целта на пълноценния живот? Щастие? Удоволствие? Морал? Следване на норми? Вроден ли е моралът? Доброто и злото определят ли се от последствията? Съществува ли универсален морал? Действията ни определят ли какви хора сме?

И последната, четвърта група, условно може да се определи като политическа философия или въпросите за обществото и управлението. Какво е естественото състояние на човека преди управлението и закона? Вродена ли е човешката конфликтност? Как е започнало управлението? Откъде се появяват законите? Каква е целта на управлението? Как се управляват управляващите? Коя е най-добрата форма на управление? Може ли неподчинението да е справедливо? Къде е точката на баланс между авторитета на управляващите и личната свобода на изразяване? Докъде се простират прерогативите на управлението относно разпределението на справедливост, равенство на възможностите и т.н?

Хмм ... странно. Тези въпроси са актуални. Хилядолетия по-късно.

3

Исторически могат да се  разграничат условно шест етапа на развитие: класически древни мислители (VI – III в. пр. Хр.), Неодаоизъм и Будизъм (III – IХ в. сл. Хр.), неоконфуцианство (XI – XX в. сл. Хр.), модерност (от началото до средата на ХХ в.), марксизъм (ХХ - ХХI в.) и съвременна философия (ХХI в.)  Интересното е, че всеки един от тях е отражение на цялостните социо-политически и икономически изменения в Китай. В този ред на мисли китаистът Чиен Му отбелязва „Нещастията, сполетели една нация могат да се окажат сполуката на философа.” Това, което бихме могли да добавим е, че може би не става дума само за неблагоприятни събития, а по-скоро за преломни моменти. Както навремето древните гърци са употребявали думата „криза”, за разлика от нас в настоящето, не само с негативна конотация, а като онзи момент на балансиране точно преди да стане ясно дали една болест ще бъде победена или тя ще победи. Хилядолетната история на китайския народ, макар и невинаги с това наименование и под формата на това интегрирано цяло, което познаваме днес, е изпъстрена с преходни моменти и драматични обрати.

Какво по-лесно от това да маркираме прехода на времето от древността до днес в исторически план и да получим потвърждение за причинно-следствената връзка с философските търсения на китайските мислители.

Династия Шанг (XVII- XІ в. пр. Хр.) до династия Джоу ставаме свидетели на епохалния преход от племенен строй към феодална уредба, от Бронзовата към Желязната епоха. Новата икономика и новото общество се нуждаят обаче от нови инструменти и нови таланти за осмисляне на света и хората в него. Древната философия се издига от пепелта на магьосничеството. При династия Джоу (околo XXIв. пр. Хр - 221 г. сл. Хр.) средство за обяснение на природните и социални феномени е логиката, уповаваща се не на теологически мантри и магия, а на разум. Китайската философия се превръща в нова форма на култура сама по себе си. „Изследвайки божественият ред се научават човешките отношения” - илюстрация на антропоцентричния модел, акцентиран върху ежедневното битие на човека. Молитвите постепенно се отправят не само към предците, но и към хората, напр. Шангди или племенният „Лорд/ Господар”, който е носител на небесния мандат, а не божество сам по себе си. С времето се възприема и една друга концепция - наградите и наказанията произлизат от човешката добродетел, защото „Небесата винаги са добри с добродетелните” в духа на така наречените Сто интелектуални школи VI - III в. пр. Хр. В отговор на нуждите на времето си, философите били или правителствени служители, или учени, пътуващи от една феодална държава към друга феодална държава, предлагайки съвети за социални реформи.

4

Преди династия Цин (221 пр. Хр. – 207 пр.Хр), се сриват традиционните ценности на династия Джоу с процъфтяването на различни режими и философски течения из тогавашната територия на съвременен Китай. Според официални данни от времето на династия Хан, философията преди династия Цин може да се похвали като златен период от китайските философия с 9 жанра и 10 школи. Преломни периоди на китайската история са и управлението на династия Хан (206 г. пр. Хр. - 220 г. сл. Хр.) и династия Тан (618 – 907 г.) , когато се осъществяват огромни постижения в хуманитарните науки, но постиженията на вероломните мигове на социално неспокойствие раждат дори още по-впечатляващи философски постижения. В края на управлението на Източната династия Хан (25 – 220 г.) преобладава концепцията, че „небесата са умрели”, конфуцианският морал и ценности избледняват и обществото преминава през много турболентни мигове. На преден план излиза взаимовръзката между Конфуцианство и Таоизъм. Теоретичните хипотези са също безпрецедентни за времето си.

5

От династия Тан (618 – 907 г.) до династия Сонг (960 – 1279 г.) традиционните ценностни устои се разклащат при смесването на
хан-етноса с останалите етнически групи, както и противоречията между чуждите и местни култури. Противоречията раждат Хан Ю и Ли Ао, „тримата доктори от началото на династия Сун” (Сун Фу, Ши Джие и Ху Юан), както и „петимата учени от северната династия Сун” (Джоу Дуъни, Шао Йонг, Джанг Дзай, Чънг Хао и Чънг И). Философите се стремят да възстановят духовния свят на китаеца с интегрирането на конфуцианство, будизъм и таоизъм. Наблюдава се диалектично движение от ежедневното и обикновеното през трансцедентното до синтеза на двете. Модерните времена и поражението на „Средното кралство” от имперските държави са най-ниската точка на национално самочувствие. Това е период на оцеляване и съзнателно търсена на философски  начини за възстановяване -  модерни или древни, източни или западни. И до днес продължава тази тенденция за създаване на философия на смесените култури.

За целите на настоящата статия очевидно няма как да се обхванат всички значими философи, променили мисленето на китайците. Още по-малко възможно е да се обяснят философските им търсения холистично. Това би отнело хиляди страници ! За това, редовете, изписани по-долу могат да бъдат разглеждани като резултат от фриволния, несистематичен и силно субективен избор на една „фенка” на китайската култура и мисъл.

6

Къде да поставим началото? Династия Джоу до началото на династия Хан и писанието „Пет Класики”, част от чиито текстове могат да се датират отпреди Цин ерата, дори Конфуций, звучи като добро начало. Интерес за западните читатели най-вече представлява И Дзин или Класическата книга на Промените.  В нея се помещават  някои от най-основополащите и устойчиви концепции в китайското мислене - реалността като събирателно на небесата и земята, материята или духът Чи, принципите като трансформираща сила, корелативната онтология на Ин и Ян като допълващи се, променящи се, балансиращи се.

„Превъзхождащият човек издържа по пътя си, адаптира се към времената, но остава твърд в посоката си и правилен в целите си.”

“Едва когато имаме куража да се изправим пред нещата, точно каквито са, без самозаблуда или илюзия, тогава светлина ще се разгърне от събитията, по които може да се разпознае пътят към успеха.”

“Преди великолепното сияние трябва да има хаос. Преди един сияен човек да подеме нещо велико, трябва да изглежда глупаво в тълпата.”

Фундаментален принос правят и Хрониките на Дзуо - наратив на Пролетния и Есенен Период. Именно тогава се появява концепцията за шестте природни начала или наричани още „богатства” - вода, огън, метал, дърво, почва/земя и зърно, както и петте елемента - дърво, огън, почва, метал и вода. Твърде логично това се свързва и с „Великия план” (Shujing), в който се разглежда това как обществото следва принципите на Небесата и Земята. Търси се хармонията между елементите, за да не се стига до неблагоприятни последици.

Военната философска школа включва най-вече Сун Дзъ и Сун Бин. Едва ли има много хора, които поне мимоходом да не са чували името на първия. Да не споменаваме, че покрай сериала като „Стъклен дом”, китайският мислител се превръща в домашно име за феновете на сериала, което буди много усмивки. Няма нищо лошо в това да се дава популярност на древни философи посредством модерната култура. Нещо, което намирам за изключително интересно е, че не съм виждала парижка книжарница, в която да няма поне един екземпляр на Изкуството на войната и 36-те стратегеми! Трудът е отражение на реалността на епохата на Враждуващите държави. Сред някои от по-любопитните сратегеми четем:

1. Махни стълбата, когато врагът вече се е изкачил на покрива.

2. Зад усмивката крий нож.

3 Преструвай се на луд, докато пазиш баланса си.

5. Жертвай сливовото дръвче, за да запазиш прасковеното.

9. Създавай нещо от нищо.

11. Разграбвай горящата къща.

12. Излъжи небесата, за да прекосиш океана.

15. Направи звук на изток, нападни на запад.

19. Изхвърли тухлата, за да получиш нефрит.

27. Тъпчи тревата, за да изплашиш змията.

28. Подлъжи тигъра, за да напусне планинското си леговище.  

34. Самонарани се, за да спечелиш доверието на врага.

35. Гледай как пламъците горят на отсрещния бряг на реката.

Според Сун Дзъ никога не трябва да спираме да се учим. Сърцето и разумът трябва заедно да задават стандартите ни в живота. Той обяснява тези си философски търсения с това, че човек се ражда егоист и се нуждае от морално направляване, желанията трябва да се държат под строг контрол. Което е най-важно - хората са тези, които създават морала, мъдрите владетели, а не небесата. Небесата нямат воля и разум, не са съдници и не възнаграждават, небесата не правят хората бедни или богати по свое усмотрение. Следователно са важни ритуалите, традициите, учителите и моделите, поколение след поколение. Ето и още няколко цитата:

“Човекът, опитващ се да поеме по два пътя едновременно, няма да стигне никъде.”

“Човешката природа е зла, а добротата идва от съзнателна дейност.”

“Импулсът към безстрашие и храброст е прекалено жесток и агресивен, по-добре е да се

остане в рамките на направляването и инструкциите.”

Школата, която няма нужда от много представяне, е тази на конфуцианството. На първо място, безпорно, е мислителят-основоположник Конфуций, последван от идеалиста Мън Дзъ, Уанг Фу, злощастният император Уанг Манг, Суън Дзъ, Ан Хуей, Дзън Дзъ, Джън Суан, Дзъ Съ и Джу Ши.

7

Първият досег на мнозина с китайската философия става именно посредством Конфуций, чието по-малко популярно име е  Конг Дзъ. Основна доктрина е моралът като принцип, който помага да се преодолее животинското и да се развие човешкото до достигане на по-висш израз или още „примерният човек” като човешкото се постига чрез издържане на трудности и радост от щастливи обстоятелства, идентифициране на доброто и злото и нежелание да се постъпва грешно. Тоест постигането на примерно съществувание е въпрос на желание и отдаденост за самокултивация, защото човекът е нефрит, който се нуждае от дялкане и полиране. Колко  хубаво би било ако повече хора бяха водени от желанието си да станат „примерни хора”, постъпвайки правилно, благотворейки моралното превъзходство, съобразявайки думи с действия и бидейки неподвластни на изкушенията на властта, земята и парите. Политическата мисъл на Конфуций с прословутата Аналитика е в центъра на много дебати. Важно е да се отбележи, че редица ученици на Конфуций му били дадени именно за да научат уменията и мъдростта, необходими за да станат управници. Държавното устройство следва да е основано на елитарната концепция за меритокрацията. Владетелят трябва да бъде „отвътре - мъдрец, отвън - управник”, примерна личност с добродетелност,  учейки народа си посредством добрия си пример. Взаимодействието между властник и народ  трябва да бъде като на баща и децата му, основавано на доверие и морал. Владетелят не е богоизбран, а самокултивирал се. Конфуций представя като основен прерогатив на управника създаване на такава обществена среда, която да опосредства самокултивирането и чак след това е храна и накрая сигурност. И все пак Конфуций не прокламира сляпо подчинение към владетеля - възраженията са тези, които ще изградят истински хуманното общество. Ето и няколко по-интересни цитата:

„Животът е прост, но ние настояваме да го правим сложен.”

“Волята за победа, желанието за успех, порива за постигане пълният ти потенциал ... това са ключовете към вратата на собственото ни превъзходство”

“Няма значение колко бавна е крачката, стига да не се спира.”

“Всичко притежава красота, но не всеки я съзира.”

“Най-голямата слава не е в това никога да не се пада, ами в изправянето след всяко падение.”

“Където и да се върви, нека се върви с цялото сърце.”

“Учим се на мъдрост с три метода: първо - с рефлексия, което е най-благородно, второ - с имитация, което е най-лесно и трето - с опит, което е най- горчиво.”

“Много лесно е да се мрази и много трудно - да се обича. Така стоят нещата. Всички добри неща са трудни за постигане и всички лоши неща - лесни.”

“Истинското познание е степента на познание на собственото непознание.”

“В добре управлявана държава бедността е нещо срамно. В лошо управлявана държава, богатството е нещо срамно.”

“По-добре диамант с дефект, отколкото камъче - без.”
“Мъдрост, съчувствие и кураж са трите универсално  признати морални качества на човека.”


8

Друг дълбоко въздействащ конфуциански мислител е Менций или Мън Дзъ, останал във философията с приома на „аналогичната аргументация”. Той счита, че човекът е по-различен от другите живи същества поради четири свои предразположености: състрадание, срам, любезност, скромност и морална съобразителност. Хората не се раждат tabula rasa, тъй като имат вроден набор от характеристики, които обаче, от своя страна, не ги правят автоматично добри или лоши. Интересно е, че той отхвърля строгите определения за човечност, същност или душа. Подобно на Конфуций и той е воден от представата за „благодетелно управление”. Конкретните предписания за управника, на база практическия му опит на странстващ учен, включват отхвърляне наказанията, намаляване данъците, радост заедно с народа, осигуряване храна и топлина за народа, войните и екзекуциите да не му носят удоволствие, да се грижи най-вече за вдовиците, вдовците, старите хора без деца и децата без баща и т.н. Акцент върху образованието и социалните блага, реално за сметка на свободата. Формулата за свалянето на недобросъвестен управник е акт на легитимен избор на министрите.

“Искреността е пътят към Небесата.”

“Нека никой човек не върши това, което се противопоставя на разума му, нито да желае, това което му забранява да желае. Това е достатъчно. Талантливият творец не променя мерките си за глупав работник.”

“Злото съществува, за да слави доброто. Злото е негативно добро. То е относително. Злото може да се превърне в добро. Това, което е зло в даден момент за даден човек, може да е добро за друг човек и друго време.”

Колкото и интересни да са философските направления на янгистите, аграрците и натуралистите (с най-изтъкнат представител Дзоу Ян, считан от мнозина за основател на китайската научна мисъл, систематизирал теориите на „Ин и Ян” и „петте елемента”), ще обърнем внимание и на следващата школа, която е свързана с името на Мо Дзъ. Водеща роля във философията си Мо Дзъ отделя на Небесата. Те са субект с намерения и желания, обективни и щедри, мъдри и справедливи. Те се грижат за хората и облагодетелстват достойните. Източника на универсален морал, който поправя човешките етични концепции е именно небесната воля, опосредствана от владетеля. Отхвърля се представата за предизвестена реалност или съдба, която е предварително заложена. Тоест, за да се избегнат бедствия, човек трябва да носи отговорност за себе си, изборите си и постъпките си. Съдбата е възприемана като характерна за зли владетели и селяни. Нещо, от което можем да почерпим вдъхновение и днес е - Съдбата не е извинение за неправеден живот! Интересен аспект от философията му е така наречената „включваща загриженост”, където социалният ред се постига, когато хората са загрижени един за друг, не само за семейството и приятелите си, но търсят всеобщо взаимно облагодетелстване и си отдават уважение. Той е привърженик на общия, кохерентен морал, надделяващ над природната анархия и конфликтност, иначе в естественото си състояние светът би затънал в безредие, егоизъм и зло. Какъв е източникът на морала? Какво е съдържанието на морала? Небесата са обективни, мъдри, грижовни и справедливи, дават на хората каквото са си заслужили. За морала не трябва да се търси елитарен консенсус на примерните хора на Конфуций, нито единение на традиция и морал. Моралното общество се установява по волята на Небесата, които избират най-достойният за син на Небесата да властва, воден от Небесните стандарти, а не от личната си преценка. Резултатът - единение на хората под законите, които не следват от взаимен договор, а от заглушаване на разнородните гледни точки от страна на владетеля, действащ по волята на Небесата. Любопитно е да се отбележи, че проактивният философ, живял по времето на хаос и войни има принос за нови военни изобретения, не се е притеснявал публично да отхвърля конфуцианските учения, бил е привърженик на антисемейната универсална любов и е бил краен пацифист, винаги заставащ на страната на по-слабите.

„Човек естествено ще следва правилния път, когато е под добро въздействие.”

“Който критикува другите, трябва да има с какво да ги замести. Критика без предложения е като да се спира потоп с потоп, огън с огън. Няма да има стойност.”

“За да се постигне нещо, каквото и да е, са необходими стандарти. Никой не е постигнал нищо без тях.”

9

Основополагащо учение за китайското мислене от древността, до някаква степен до ден днешен, е даоизмът. Видните му представители включват Чън Туан, Гъ Хонг, Лао Дзъ, Лие Юкоу, Янг Сионг, Джанг Даолинг, Джанг Джуе, Джанг Санфънг и, разбира се, Джуанг Дзъ. Даоизмът/ таоизмът като название идва от термина „дао” като „начин” или „път”- отвъд езика и когнитивните категории, без времеви и пространствени измерения. Традицията за познанието и истината е свързана с антиинтелектуализъм и антирационализъм, приемайки че мъдреците умишлено държат хората в състояние на невежество и неведение, при положение, че познанията всъщност са релативни и строго контекстуални. Що се отнася до морала, нещата се получават не когато хората на своя глава поемат инициативи и упорстват, а когато следват Пътя. Важно е завръщането към началото, към Пътя, а не отграничаването на концепции като човечност, съответност, доброта. Подобни категоризации и разединения са симптоми на болестно състояние и склонност към излишно усложнение. Реалността се развива сама както трябва. Спонтанността и естествеността в единство произхождат от празния застой.  

„Колкото повече табута и забрани има в света, толкова по-бедни са хората ... Колкото повече закони и едикти, толкова повече ще има крадци и обирджии.”

“Колкото по-скучно и пасивно е правителството, толкова по-честни и приятни са хората. Колкото по-активно и интервенционистко е правителството, толкова по-деформиран и изпълнен с дефицити е животът на хората.”

“Най-великият управник е едва сенчесто присъствие; следва управникът, който е обичан и хвален; следва този, който всява страх; следва този, който е руган.”

Учители и последователи. Не винаги има възможност за разграничаване на авторството между тях. Допълнително усложнение внася традицията за смесване на устното с писменото творчество. И все пак, по няколко думи за Лао Дзъ и Джуанг Дзъ.


101

Лао Дзъ вярва във възцаряването на социалния ред. Грешно е да се вземат етични решения, защото моралът е илюзия. Считаният за основател на таоизма подкрепя не-действието: „Да се прави нищо е всъщност да се прави всичко”. Хората трябва да следват природата и да не изискват прекалено много от нея. Има поверие, че Лао Дзъ дори е посетен от младия Конфуций за съвети. Подобни разнородни спекулации пораждат сериозни съмнения дали въобще е съществувал такъв човек - майка му заченала, виждайки падаща звезда, легенда как тръгва на Запад, възседнал син бик, живял 990 години, отшелник, защото Джоу двора бил много морално корумпиран и т.н.. Към днешна дата има най-малко 20 милиона даоисти по света, а някои източници твърдят - може би дори половин милиард, като повечето живеят в Китай и Тайван. Те практикуват медитация, прекланят се пред разнообразие от богове и богини и ходят на поклонение до петте свещени планини в Източен Китай, поемайки духовна енергия от храмовете на тези свещени места, за които се смята, че са обитавани от безсмъртни. Даоизмът е дълбоко свързан с други мисловни течения като конфуцианство и будизъм. Ако често се приема за конфуцианците, че Конфуций е бил ученик на Лао Дзъ, то някои будисти вярват, че при изчезването си Лао Дзъ пътува към Индия и Непал, за да бъде или учител на Буда или за да стане самият той Буда. Съществува притча за тримата велики азиатски духовни лидери: Лао Дзъ, Конфуций и Буда. Тримата отишли на дегустация на оцет. Конфуций определил оцета като кисел, подобно на света изпълнен с дегенериращи хора. Буда казал че е горчив, точно както светът е изпълнен със страдание. Но Лао Дзъ го усетил като сладък, следвайки логиката на философията си, която разчита изпълнения с разногласия свят като всъщност хармоничен, воден от нещо, наречено „дао”. За да следваме този „път”, трябва не само да се чете и мисли за него, но и да се научим на „действие без усилие”. Според него хората трябва да отделят повече време на спокойствието, забравяйки грижи и проблеми, просто изживявайки света. Трябва и да си напомняме да сме отворени и празни, без фриволни мисли, съсредоточавайки се върху истински важното в живота. Ако сме прекалено заети, прекалено отдадени на нервност и амбиция, пропускаме хиляди моменти човешки опит, които са ни вродени по наследство. Трябва да сме будни и осъзнаващи начина, по който светлината се отразява върху вълничките на езерото, начина, по който изглежда някой, когато се смее ... Тези преживявания, този опит ни свързва с части от самите нас. Твърде често обаче егото ни стои на пътя на това, което е истинското ни Аз. Прекарваме много време в притеснения какви трябва да бъдем, а трябва всъщност просто да отделим време да сме, такива каквито сме в дъното на душата си. Природата също помага за откриване на истинската същност на хората. Лао Дзъ често сравнява различни природни дадености с добродетели - водата е сходна с „дао”, силата на планините, издръжливостта на дърветата, жизнерадостта на цветята.

„На спокойния ум цялата вселена се предава.”

“Природата никога не бърза, но винаги всичко постига.”

“Тенджерата е полезна, когато е празна.”

“Изпразни се от всичко и нека умът ти е в покой.”

“Когато се откажа от това, което съм, ставам това, което мога да бъда.”

“Най-хубавите хора са като водата, която помага на всички неща и не се състезава с никой. Стои на ниски места, които другите отхвърлят.”

“Прави трудните неща, докато са лесни и прави великите неща, докато са малки. Пътешествие от хиляда мили започва с една единствена стъпка.”

“Животът е последователност от естествени и спонтанни промени. Съпротивлението води само до страдание. Нека реалността бъде реалност. Нека нещата се случват естествено, както си искат.”

“Движещата се мравка постига повече от спящия вол.”

“Този, който познава другите е мъдър. Този, който познава себе си е просветен.”

Фигурата на Джуанг Дзъ е носител на доста противоречиви за съвременния човек сигнали. Той е философ с анархистични влечения. На него се приписва цитатът, че „работата в правителството е като човек да бъде сготвен жив във вкусна супа” ! Но това не е всичко, защото не само, че той отхвърля управленските структури, но и основни категории. Защо смъртта трябва да се приема за нещо лошо при положение, че нямаме представа каква е смъртта в сравнение с други състояния?

Тук накратко ще разгледаме легалистичната философска традиция. Няма строго обособено училище, а по-скоро сбор от мислители - Чао Цуо, Хан Фейдзъ, Ли Куай, Ли Съ, Шанг Янг, Шън Бухай, Шън Дао и Дзъ Чан, следващи философията на закона. Първият император-обединител и съветниците му се позовават именно на текстове като тези на Хан Фейдзъ. В тези текстове се постулира, че хората са естествено привлечени от сигурността и изгодата. Не че природата на хората е зла - просто е насочена към собствените интереси. Икономически детерминизъм - ограничени ресурси и нужда от социален ред. За това като отговор на „частния” начин на мислене  се задава ролята на правителството и на управника да максимализират личния интерес в услуга на общото, публичното благо. Любопитно е, че моралът бива отделен от политиката. Управникът може и да има морални дефицити в личностен план, но да е отличен администратор. И това ако не ни навява спомени от последния сезон на „Къща от карти” или дори Макиавели, а може би господин дьо Плеси?! Друг факт, който не се споделя често за Фейдзъ  са корените му в конфуцианството като ученик на Сун Дзъ, след което къса драматично с идеалистичното си минало, за да се насочи към реализма.

Автор на фотографиите в текста Анжела Сарафян

Втората част на публикацията – в брой 3 на АртДиалог

 


1.Теория на познанието, особено що се отнася до методите, валидността и обхвата ù, както и разграничението между обоснованата убеденост и мнението.
2.Философска дисциплина, разклонение на метафизиката, третиращо естеството на съществуването, реалността и битието
.
3.Популярен синоним за самия Китай
.
4.Уредба на обществото на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не чрез фактори като финансови възможности, социално положение и политическа власт.
5.Впечатляващо идейно постижение и практика като се има предвид, че става дума за V-IV век пр. Хр!

606 общо 1 за днес