ТУРИЗЪМ - 2016, Брой 6

Инициатива за стратегическа промяна и преход на българския туризъм от ишлеме туризъм в иновативен туризъм. Проект „Вдъхновени от България“ – за корпоративен облик на българския туризъм

    През есента на 2016 г. у нас се проведе световен туристически конгрес, на който Генералният секретар на Световната организация по туризъм – СОТ– Талеб Рифай заяви, че недоумява страна като България да има Орфей, Спартак и Бога на виното Сабазий (Дионисий) и никой да не знае за това.

     Разглеждайки настоящата визия и състояние на туризма у нас, в съпоставка с облика на цялата ни икономика, може да го оприличим на една зле ушита дреха от несъразмерни разностилни части,  от различни платове, а на места дори с липсващи свързващи елементи. Докато във водещите в туризма държави обликът на туризма е изграждан стилово в продължение на столетия на базата на хармонията между традициите, историческите и етнокултурни дадености, въплътени в идентифициращи туризма послания и елементи.

    Ето защо 60 студенти от IV курс от специалността Инженерен дизайн в Техническия университет, София, с ръководители акад. проф. диз. Сашо Драганов и гл. ас. д-р Геновева Владимирова,  реализираха проект за корпоративния облик на българския туризъмВдъхновени от България“ с консултант от страна на бизнеса инж. Веселин Банковски, председател на Сдружението за подпомагане на малкия и среден бизнес в туризма.

    Разработката е реализирана по дисциплината, свързана с усвояване на методиката на проектиране дизайна на продукти и системи, пространствена среда, облекло, рекламни материали, опаковки и др. Целта бе – подвеждане в единен стилов облик на всички градивни компоненти, свързани с туризма като в екипния проект – чисто творческа задача се приложи научен подход.

    С това инициираме създаване на брандове и единен графичен и пластичен стил на всички туристически изделия и системи и тяхната идентификация със завършен стилов облик на България като туристически познаваема дестинация. Проектът е базиран на регионалното туристическо райониране в девет отделни региона и характерното за всеки един от тях.

   Изграждайки облика на тези региони с единен силует и свързана посредством компонентите им визуална логика сме дефинирали единен фигурален формат – елипса с пропорции на двете ù оси 1:1.618, което съответства на пропорцията „златно сечение“. Тази пропорция присъства и във формата на правоъгълните модули на родопското одеяло, както и в българските шевици. Същата фигуралност е открита и в увитите в такива родопски одеяла съвършено запазени мумии на наши родственици – бели двуметрови хора – така наречените тохари от Урумчи в Северен Китай. Според една хипотеза тези тела да са нетленни, причината е златното сечение, организиращо елементите в тези фигури. Това е спомогнало водните молекули да останат в телата и така те са се консервирали.

   В комплексния подход сме направили задълбочено проучване и анализ като сме дефинирали в съответствие с конкретната визуална интерпретация на всеки регион името на региона и слогана. Селекцията от няколко десетки разработени варианти беше основата за разработването на стилово единна  визия име и слоган, представящи най-типичното за всеки регион. Използвали сме археологически артефакти, природни типизации, изделия и архитектурни символи.

Конкретните цели на проекта:

  1. Да се създаде цялостен облик и професионално представяне на туристически продукти и услуги с цел привличане на елитни, платежоспособни туристи и развитие на традиционния и алтернативния туризъм. Извеждане на българския туризъм на иновативни релси.

  2. Да се хармонизират в единна стилова визия всички аспекти на проектните тематични задания относно:

Логотипната индикация на деветте туристически региона. Бяха разработени линеарна, черно-бяла, полутоново-растерна, цветна и пластична версия на логата (виж Приложението).

Историко-етнографските особености и традиции на регионите за специфични разработки с единен стилов облик на модулен принцип за нуждите на: експозиционни структури, опаковки и флаконерия, сувенири, фирмени и рекламни материали, пътеводители, визуална комуникация, интериорна и екстериорна среда на туристически, експозиционни и търговски обекти, заведения за хранене, менюта, оборудване, обзавеждане, облекла, аксесоари, други стоки на леката промишленост и  визуална комуникация.

С иновативната си визия посредством туризма тези продукти и системи ще задвижат на иновативни релси и цялата произвеждаща ги съпътстваща индустрия,  с което ще бъде касирана идващата от вложената новост в тях в пъти по-висока принадена стойност. Тя може да се реинвестира отново в постепенното преминаване към изграждането на икономиката у нас от състояние на ишлеме в конкурентна иновативна икономика с оригинален и самобитен национален облик!

   Убедени сме, че представителното туристическо лого на България трябва да съдържа компонентни детайли и смислови елементи от характеристиките на деветте визуални дефиниции на регионите и да е своеобразен техен синтез. Тази задача предстои да осъществим и за още три кореспондиращи с 9-те региони територии – тези на Западните покрайнини, Македония, Беломорска и Одринска Тракия, с което те ще станат общо 12.

 

    През настоящата 2016-2017  учебна година проектът бе продължен и отново в екип бяха доизградени отделните лога и интерпретации на прилежащите към регионите местни туристически регионални подцентрове. Тази специфика е отразена и в осъществени разработки на конкретна дизайн специфика, в това число опаковки, рекламни материали, експозиционни структури, облекла, флаконерия за козметика и подаръчни сетове, хранителни и питейни продукти.

    Визията на проекта е заявена и регистрирана в сдружението за колективно управление и защита на авторски права в областта на визуалните изкуства ИЗА АРТ.

     Наши партньори са: БАН – чрез  Института за икономически изследвания, БАНИ – Българската академия на науките и изкуствата – чрез своите институти за дизайн и архитектура, Българска туристическа камара (БТК), International В2В Academy – Индустриални организации и партньори на туризма, Българска Асоциация на собствениците в туризма (БАСТ), Българска хотелска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Българска асоциация на експертите в туризма (БАЕТ) и други.

   Очакваме включване на заинтересованите държавни управленски структури, а също физически и юридически лица за съдействие при развитието, внедряването и реализацията на проекта.

 

715 общо 1 за днес