ИЗОБРАЗИТЕЛНИ И ПЛАСТИЧНИ ИЗКУСТВА - 2018, Брой 3

Изложба на Захари Каменов / Живопис и теракота /  Софийска градска художествена галерия 27 април-27 май 2018

 

•••

   [Встъпление в каталога към Изложбата на Захари Каменов]

   В залите на Софийска градска художествена галерия, Захари Каменов е подредил изложба, в която представя един завършен цикъл от творби, обединени от тема, която го е вълнувала във времето.

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-10-1024x628.jpg

Фотография - от архива на Лора Атанасова

 

   През последните 20 години тази вид живопис се среща все по често.  Да я наречем абстрактна е неправилно. Абстракцията в нейния класически вариант е екстракт от видимата реалност. Да я свързваме с информела също ми се струва неоправдано. Той има своите исторически рамки. В дадения случай става дума за налагаща се линия в живопистта на ХХI век. Тя е фигуративна, защото човешките ни реакции са вече твръде отчуждени от сетивната картина. Днес е почти невъзможно да се определим във възприятията си – емоционални или интелектуални рефлексии. Кое в образния арсенал идва от знака и сигурни ли сме какво той означава? Кое е възбудено от душевдно състояние? Каква цветност придобива даден природен прототип? Много въпроси с всевъзможни отговори. И изправени пред ветрило от нееднозначни форми, как да намерим път към сърцевината? И най-важното – как да разпазнаем неповторимото авторско присъствие?

    Формулата „път през годините“, с която сме приели да обозначаваме развитието на едно творчество, безпорна сама по себе си, крие две загадки – началото и края. Всъщност пътят е непредсказуем. Не е ясен първичният импул, който бележи появата на автор с неговата лична марка. Още по-непредвидим е финалът, който сумира разнопосочни изкушения, за да ги насочи категорично в талвега на нещо задължително индивидуално. 

    Изложбата на Захари Каменов ни помага да осъзнаем една една такава тайна, определяща неговото движение във времето. Този цикъл живописни платна, подкрепен от керамичните пластики, ни отваря възможност да се доближим до нещо съкровенно за художника, което той дълго е носил в себе си и сега го е събрал в едно цяло. Тайната забулена от вековете, за човека и знаците, които оставя в света, днес пробива път към нас. От младини омагьосани от керамичните късчета с древни орнаменти, събирани край Дунавския бряг, художникът е усетил тръпката на тези далечни послания. 

    Не зная кое е първо при Захари Каменов. Дали артистичният импулс, изчертаващ някаква форма, предшества идеята за праисторическите следи върху пещерните повърхности или обратното – интересът към първите човешки знаци, влечението те да се разгадаят, води ръката му в изписването на тези форми – стичащи се линии, издрасквания, полуизтрити образи. Дали именно този интерес не го мотивира във  формулирането на идеята за архипластовете на човешкото съзнание. Без да мога да дам дифинитивен отговор, намирам в образната сюита на художника мост, загадъчно прехвълрен през хилядолетията. Не навлиза ли днешния ХХI век  в някаква нова фаза на визуално мислене, която има своите кореспонденции със завещаното ни от далечните прадеди?

    Само че тези кръгове и точки, тези отпечатъци от ръци и образи на животни, доживели до нас през пелената на времето, са значели нещо важно за тогавашните хора. Те са ги свързвали в общото колективно битие, обединявали са ги в трудните им усилия за оцеляване. Днес плод, продукт на индивидуално творчество, те изправят отделния, единичния зрител пред загадка, на която той сам трябва да намери свой и само за него значим отговор. Питам се дали за човек, който не е бил под сводовете на Алтамира или Ласко, картините на Захари Каменов ще имат отзвук, близък до зададената от артиста тема. Или тези знаци – сигли ще го отведат по съвсем други орбити, пробуждайки някакви смътни пластове на подсъзнанието. И дали самото това дълбаене в пластовете не открива ход към същностни ядра, до които модерният човек достига по личен импулс. И разрушавайки познатата визуалност навлиза в съвършено нови територии на видимо/невидимото.

     Със сигурност жестът на Захари Каменов е импулсивен. Как се редуват първично поставеният знак и последвалите хроматични приливи и графични вариации е невъзможно да се каже. Процесът е единен. Едва и и самият художник може да разграничи фазите на изпълнение. Навярно именно в това е магията, която сродява нашето днес с прадалечното време.

    Но в постигнатото от Захари Каменов в този цигъл оживяват днешните хармонии и днешни тревоги. В тези платна се четат сегашни възприятия и прозрения. В композициите се налагат ходове, продиктувани от дисонансите на съвременния свят. В асиметриите, в драстично сложените контрасти, в цветовите дисперсии – съзнателно или най-вероятно подсъзнателно – отзвучава състоянието на нашите днешни умове и души. Мисля, че именно в това е стойността на тези творби на Захари Каменов. За да се приближим до тях, трябва да не търсим външни параметри, макар те да са белязани от естетиката на нашето време. По-скоро ще се наложи да споделим стремежа на художника – на дело може би недостижим – да се добере до смисъла на битието. И нека не ни смущава това, че в постигнатото се вижда пластическа култура, изградена за десетилетия творчество.

    Диапазонът на чувствителност, диапазонът на визуални реакции е впечатляващ. От образи, събуждащи музиални асоциации до фокусирани знакови енигми. Като свободен артист Захари Каменов не робува на историческа фактология, а волно борави с впечатлилите го форми. Така в изложбата присъства неговата теракотова пластика, към която той се пристрасти през последните години. Много по-млада от пещерните рисунки, неолитната керамика в пластическото мислене на фудожника е в синхрон с наскалните изображения. И пространството се изпълва с тези гласове – колкото далечни, толкова и близки до пулса на съвремието.

 

•••

Творбите в експозицията са създадени от автора специално за пространството на СГХГ - 30 голямоформатни живописни платнаи  и три цикъла теракота.

 

Фотографии– от архива на Софийска градска художествена галерия

http://www.sghg.bg/content/exhibitions/2018.04.27-2018.05.27/upload/2.jpg

 

http://www.sghg.bg/content/exhibitions/2018.04.27-2018.05.27/upload/3.jpg

 

http://www.sghg.bg/content/exhibitions/2018.04.27-2018.05.27/upload/4.jpg

 

АртДиалог: Може би не е излишно да припомним, че Захари Каменов е завършил живопис в Националната художествена академия и фактът, че е признат освен с живописните си и с графичните си постижения у нас и по света не е често срещано явление. Добрите графици често са и впечатляващи живописци, но обратното се постига доста по-трудно, предвид големия обем знанията и умения за различните графични техники, които трябва да се усвоят, отнемащо години. 

  С теракота Захари Каменов се занимава от края на 80-те години. Вероятно ценителите си спомнят впечатляващата му изложба в Националната художествена галерия - „Думи, глина и графити“ - 22 графики по тристишия на Борис Христов и 22 пластики – теракота.   

   След първите му опити у нас Захари Каменов е поканен да работи в Япония (продължило повече от 13 години), където работи освен с ръчна хартия и теракота – правят му пещ на дърва и оттогава  - вече 30 и повече години се занимавам с глина и теракота. 

   Оттогава в повечето изложби на Захари Каменов присъства и теракота 1: „… когато творбите, създадени от глина само се изпичат и повече не се обработва с нищо – глазури, цветове и т.н. – така както е правена неолитната керамика. Теракотата е керамиката, създавана преди появата на колелото.“  Защото именно тя, „теракотата запазва и носи автентичната енергия на автора. Внушението от теракотата  е директно и това е страхотно изкушение за всеки.“

    „След първите ми опити у нас бях поканен да работя в Япония. Там работих много години - направиха ми малък проект на пещ на дърва и оттогава се занимавам с глина и с теракота.“

    „Глината ме интересува като пластичен материал, интересува ме формата, а не допълнителните ефекти. Затова предпочитам теракотата, която носи автентичната намеса на автора и сътвореното от него. Глината е магнетичен материал и може би затова няма големи художници, които да не са били изкушени да работят глина. Въпреки, че вече толкова години се занимавам с теракота,  правил съм много малко изложби само с нея – тя винаги ми е служила като нещо, което помага идеите ми, въплътени в графиката или живописта да бъдат допълнени.“ 

 

 

 

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-10-1024x628.jpg

 

 

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-162-х-97-1024x769.jpg

 

 

Резултат с изображение за Захари кАМЕНОВ

 

 

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/01-1024x678.jpg

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/10.jpg

 

 

 

 

 

 

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-5-162-х-97-1024x687.jpg

 

 

 

 

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-11-1024x690.jpg

 

 

 

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/01-1024x678.jpg

 

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-6-180-х-110-1024x782.jpg

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-8-162-х-194-861x1024.jpg

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-9-1024x643.jpg

 

http://artnewscafe.com/bulletin/wp-content/uploads/2018/06/Захари-Каменов-162-х-97-1024x769.jpg

1

  От интервю на Захари Каменов за АртДиалог. – брой 3, 2017 г.

 

1096 общо 2 за днес