За Изложбата на скулптора Павел Койчев „Homo sapiens – възпоменания“
Галерия „Райко Алексиев“,София
2 – 15 октомври 2023
Днес зала „Райко Алексиев“ отново е залата на Павел Койчев.
Той е един от малцината съвременни български художници, един от няколкото, които могат истински да осмислят и да подчинят на идеите си по най-категоричен начин това завладяващо, но и главозамайващо пространство.
Не искам да подценявам таланта на никой от десетките творци, дръзнали да експонират тук, но за пореден път всички ние виждаме, че неговата стратегия за овладяване на такава мащабна и внушителна площ не е просто в използването й като възможност за показване на колкото се може повече на брой и по-големи произведения…
Подходът тук е съвършено различен, а тайната на тази магична способност я знае само „калфата на Господ“, както журналистката Теодора Станкова в едно свое интервю резонно нарича Павел Койчев. А откровенията и проникновенията, до които се стига в това интервю, са така вълнуващи и истински, че не устоях на изкушението да цитирам част от него:
„Нямам усещане, че съм посочен с пръст от съдбата. Едва сега, на тези години, в тази твърде почтена възраст, започнах да разбирам какво е скулптурата. И досега нямам самочувствие, че мога да правя скулптура. Защото, ако нещо можеш да си го правиш, то вече е занаят. Аз всеки път гоня неизвестното. Търся Смисъла какъв е. Живея със страха и съмнението, че няма да се получи. Става опасно, когато е сигурно.“
И по-нататък: „…Колкото повече работя, разбирам, че съм далеч от Смисъла. Истината е непознаваема. Да разбереш, че нищо не знаеш и нищо не си разбрал – това е според мен помъдряването.“
Думите са на един наистина мъдър творец, който на всичкото отгоре е със завидна творческа енергия, въпреки „твърде почтената възраст“, а помъдряването (слава богу) – в никакъв случай не е за сметка на силите и способността.
„Как да разбереш битието?“ – отговаря с въпрос на интервюиращата го Теодора Станкова Павел Койчев и продължава: „То не ни е дадено да го разберем. Защото един е Създателят. Ти не можеш да си крайната инстанция, да си божията истина. Има друг…“
Дали целият този измислен пластичен свят, събран от създателя му и експониран на това специфично място, не е поредният му своеобразен опит да проумее битието?
В изложбата „Homo sapiens – възпоменания“ с десетките композирани фигури, статични или динамични, устремени, усукани и вплетени в отделни сцени, авторът сякаш ни разказва историята на човека. В няколко епизода са изобразени важните за човечеството теми: любов и съвкупление, лов, труд, огън, единство, маса, идея за общност, люлка, детство, игра и удоволствие, и най-накрая – неизбежността на кончината. Буквална и метафорична спирала на живота, вечният кръговрат на битието.
И като реминисценция всред целия този шеметен вихър на човешката фантазия в паметта ни ще се завърти лентата на спомена с кадрите на десетки други впечатляващи образи от творчеството на Павел Койчев в поне три десетилетия назад. От творческите и физически изпитания за самия скулптор при създаването на тези парадоксални композиции с импозантни размери, с пробивите и реорганизациите на пространството, истински визуално-пластически предизвикателства към публиката, до онези смайващи „извънземни“ (и все пак толкова земни!) фигури на причудливите „кошове“ от „Торният бръмбар“ (1995) зад НДК, „Стадото“ (2000) „Обиталище“ (2001), „Складът“ (2002), „Къщите, лятото, морето“ (2005), „Високомерна разходка“ (2006), „Преносителят“ (2007), „Градежът“ (2008), „Водна паша“, „Ние и те, те и ние“, „Под масата“ (2009) и спомените ни за по-новите му забележителни проекти, като мечтателната инсталация „Нещо лично“ (2013), поетичната сантиментално-носталгична „О, щастливи дни...“ (2016) и предпоследната магия на „изгубения рай“ в „Градината на тревата“(2019). И след Адам и Ева – целият този вихър на битието…!
За финал се връщам към интервюто на Теодора Станкова, която пита Павел Койчев: „Защо избирате големия мащаб? Това не е ли подсъзнателен израз на егото?“ А отговорът е: „Ако го правя от суета, то е подсъзнателно. Не го мисля като отправна точка на егото ми, вървя чисто по пластичен път. Всяка идея има някаква форма, има определени размери, с които да стои в пространството. За определена идея – и планина да направиш – все е малко.“
За планината Павел Койчев, за неговото пространство, идеите и формите, за чистия пластичен път отново думата ще имат истинските познавачи и възхитената му публика.
1 октомври 2023 г.
• • •
АртДиалог: Словото на Председателя на Съюза на българските художници, с което той откри изложбата на Павел Койчев „О щастливи дни…“ през 2016 беше не по-малко емоционално.
То започваше с думите: „Преди повече от двайсет години като студент в „Жул Паскин” жадно попивах всичко, което се случваше в софийските галерии … Един ден случайно попаднах на поляната зад НДК на смайващи, крилати и чепати, изградени от плет и кал, странни фигури … Павел Койчев!
Дали тогава, през 1995 г. можех да допусна, че един ден ще стоя тук до него и ще чета всичко това?!" (Цялото слово е публикувано в брой 4//2016 на АртДиалог.)
За Любен Генов: Любен Генов е роден на 18 ноември 1966 г. в Оряхово. Завършил е едно от най-добрите средни специализирани училища на Министерството на културата - в град Троян, Педагогическия колеж по изобразително изкуство „Св. Иван Рилски“ в град Дупница.[2]
През 1996 г. се дипломира в Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София в класа на Долорес Дилова и Николай Майсторов – специалност живопис.
Специализира, след конкурс - в Cité internationale des arts в Париж, Франция (2002).[2]
През 2011 г. завършва магистратура специалност „Образователни аспекти на пластичните изкуства – живопис“ в Шуменския университет „Св. Константин Преславски“.
• Приет е за член на Съюза на българските художници през 2001 г.
• Избан е за член на Управителния съвет и завеждащ изложбената дейност на СБХ през периода 2008 – 2011 г.
• През 2011 г. е избран за Председател на УС на Съюза, на която длъжност е вече втори мандат.
Творчески постижения: Любен Генов е живописец със сериозна творческа биография, в която фигурират:
• Първа самостоятелна изложба – през 2002 г. е Сите де арт, Париж.
• Самостоятелни изложби (за период от 21 години) – 23
• Участия в 7 групови изложби с колеги - в различни градове в страната и зад граница.
• От 1997 г., когато е на 21 година и още е студент, негови творби са селекционирани за участие от куратора на Изложбата на Съюза "Нови имена"; творбите му се класират и участват в още 15 други национални и общи художествени изложби на СБХ
• Творби на Любен Генов участват в 8 представителни международни изложби – в Австрия, Белгия, Германия, Китай, Полша, Словакия, Холандия
• Участва активно във всички инициативи на списание АртДиалог за усъвършенстване на българското законодателство в областта на авторското право и сродните му права.
●●●
(1)EXHIBITION // SCULPTURE - 2023, Issue 5
Exhibition of Sculptor Pavel Koychev | "Rayko Aleкsiev" Art Gallery
Sofia | October 2 – 15 2023
About Pavel-Koychev’s Homo sapiens - a memorial...
Lyuben Genov, Chairman of the Union of Bulgarian Artists
Translated by: Rossitsa Dimova
Today, "Rayko Aleksiev" Art Hall is once again the hall of Pavel Koychev. He is one of the few contemporary Bulgarian artists, one of the few who can really understand this fascinating, but also dazzling space and subject it to his ideas in the clearest possible way.
I do not want to underestimate the talent of any of the dozens of artists who have dared to exhibit here, but once again we can all see that his mastery of such a large and imposing space is not just about using it as an opportunity to exhibit as many and larger works as possible …
The approach here is completely different, and the secret of this magical ability is known only to the " journeyman of the Lord", as the journalist Teodora Stankova aptly calls Pavel Koychev in one of her interviews. And the revelations and insights in this interview are so moving and real that I could not resist the temptation to quote part of it:
“I don't feel like I'm being fingered by fate. Only now, at these years, at this very respectable age, have I begun to understand what sculpture is. And I still don't feel that I can make a sculpture. Because if you can make something yourself, it's a craft. I am always searching for the unknown. I'm searching for the Meaning of what it’s. I live in fear and doubt that it won't work. It’s dangerous when it’s safe.”
And further: “…The more I work, the more I understand that I am far from the Meaning. Truth is unrecognizible. To realize that one knows nothing and has understood nothing - that, in my opinion, is becoming wiser."
These are the words of a truly wise artist, who, despite his "very respectable age", also possesses an enviable creative power and (thank God) becoming wiser is by no means at the expense of his vitality and ability.
"How can you understand being?" Pavel Koychev answers with a question to his interviewer Teodora Stankova and continues: "It is not given to us to understand it. Because the Creator is one. You can’t be the ultimate authority, be God's truth. There is another one…”
Is not this whole imaginary plastic world, collected by its creator and exhibited in this special place, another unique attempt by him to understand existence?
In the exhibition "Homo sapiens - Memories", with its dozens of composite figures, static or dynamic, sharp, twisted and interwoven in individual scenes, the author seems to be telling us the story of man. In several episodes the themes important for mankind are presented: Love and mating, hunting, work, fire, unity, table, the idea of community, cradle, childhood, play and pleasure, and finally – the inevitability of death. A literal and metaphorical spiral of life, the eternal cycle of being.
And as a reminder, in the midst of all this dazzled storm of human imagination, the ribbon of memory will spin in our minds with dozens of other impressive images from the works of Pavel Koychev from at least three decades ago. From the creative and physical challenges for the sculptor himself in creating these paradoxical compositions of imposing proportions to the punching and rearranging of space, to the real visual-plastic challenges for the audience, in these astounding "alien" (and yet so earthly!) figures of bizarre "beehives" from "The Dung Beetle" (1995) behind the NDK, "The Herd" (2000), "Habitat" (2001), "The Warehouse" (2002), "Houses, Summer, Sea" (2005), "A High Walk" (2006), "The Transporter" (2007), "The Construction" (2008), "Water Walk " ", "Us and Them, They and Us", "Under the Table" (2009) and our memories of his more recent remarkable projects, such as the dreamlike installation "Something Personal" (2013), the poetic-sentimental nostalgia "Oh Happy Days ..." (2016) and the penultimate magic of "the lost paradise" in "The Garden of Grass" (2019). And after Adam and Eve – this whole whirlwind of being…!
Finally, I’d like to return to Teodora Stankova’s interview, who asks Pavel Koychev: "Why do you choose the large scale? Isn't that an unconscious expression of ego?" And the answer is: "If I do it out of vanity, it's unconscious. I don't see it as a starting point for my ego, I'm purely on a plastic path. Every idea has a certain shape, it has certain dimensions to fit into the space. For a certain idea - even if you create a mountain – that’s still not enough."
True connoisseurs and the admiring public will once again comment on Pavel Koychev’s mountain, his space, his ideas and forms, his authentic sculptural path.
October 1, 2023
• • •
ArtDialog: The speech by the chairman of the Union of Bulgarian Artists /UBA/, with which he opened Pavel Koychev’s exhibition "Oh happy days..." in 2016, was no less emotional.
It began with the words: "More than twenty years ago, as a student of “Jules Paskin”, I hungrily absorbed everything that happened in the Sofia galleries... One day, by chance, I came across the meadow behind the National Palace of Culture /NDK/ where there were strange, winged and armoured figures, built of hedges and mud... Pavel Koychev!
Could I have guessed back then, in 1995, that one day I would be standing here next to him reading all this?!" (The whole word is published in the 4//2016 issue of ArtDialog)
About Lyuben Genov: Lyuben Genov was born on November 18, 1966 in Oryahovo. He graduated from one of the best specialized secondary schools of the Ministry of Culture - in the city of Troyan and the Pedagogical College of Fine Arts "St. Ivan Rilski" in the city of Dupnitsa.2
In 1996, he graduated from the Private Art Academy Jules Paskin in Sofia in the class of Dolores Dilova and Nikolay Maistorov - majoring in painting.
He specialized - after a competition - at the Cité internationale des arts in Paris, France (2002).2
In 2011, he graduated with a master's degree in "Educational aspects of plastic arts - painting" at the Shumen University "St. Konstantin Preslavsky".
• He has been a member of the Union of Bulgarian Artists since 2001.
• From 2008 to 2011 he was elected a member of the Board of Directors and was responsible for the exhibition activity of the Union of Bulgarian Artists /UBA/.
• In 2011, he was elected Chairman of the Board of the Union, a position he is already holing in his second term of office.
Creative achievements: Lyuben Genov is a painter with a serious creative biography that includes:
• First solo exhibition - 2002 at Cite de Art, Paris.
• Solo exhibitions (over a period of 21 years) – 23
• Participation in 7 group exhibitions with colleagues - in different cities of the country and abroad.
• Since 1997, when he was 21 years old and still a student, his works have been selected for participation by the curator of the Union in "New Names" exhibition, his wo rks have been evaluated and participated in 15 other UBA national and general art exhibitions
• Works by Lyuben Genov participate in 8 representative international exhibitions - in Austria, Belgium, Germany, China, Poland, Slovakia, and the Netherlands
• Active participation in all initiatives of ArtDialog magazine to improve Bulgarian legislation in the field of copyright and related rights.
