ЦИРКОВО ИЗКУСТВО - 2018, Брой 3

Думи за българското цирково изкуство и за„цирка“ в парламента

 

    Наскоро една от българските агенции „Фокус“ препредаде информация на Скопския ТВ-канал „СИТЕЛ“ за любопитна случка в Хърватския парламент: депутататът Желко Гласнович  от „Независими за  Хърватия“ по време на обсъждането на т. нар. Истанбулска конвенция предложил на защитниците ù, които „не са сигурни в пола си“ или са „жени, заключени в мъжки тела“- дамско бельо и обувки на токчета. 

   Скопският ТВ - Канал „СИТЕЛ“ – източник на информацията, бе окачествил случилото се като „цирк в парламента“, както постъпват и българските медии в подобни случаи. 

   Подобни квалификации винаги ме изумяват с неуместността си, предвид на това, че цирковото изкуство е сложно, синтетично сценично изкуство, при това – високорискова професия в почти всички жанрове.   

    По този повод ще цитирам цирковия артист Александър Балкански, син, който на квалификацията на водещия  в едно ТВ-предаване за разигралия се „цирк“ в българското Народното събрание (по повод въвеждана забрана, която европейското право не изисква1), възрази по следния начин: „Има цирк, който те разсмива и си плащаш, за да го гледаш, а това, за което говорите е цирк, който може само да те разплаче.“ 

   Налага се да го допълня, защото и за втория вид „цирк“ плащаме и то  не само публиката на циркови представления, а целият български народ, издържащ и Народното събрание, което е несравнимо повече. 

 

   Разликата между цирка като изкуство и в частност – българския цирк и „циркът“ в Народното събрание на България е и в това, че цирковите сценични номера:         

   Преднамерено се основават на необичайни, нелогични или невъзможни, действия на човека или животното като:

  - сложни и рискови акробатични номера (някои от българските са в рекордите на Гинес), летеж на височина 10-12 метра (височината на 5 етажна сграда), огъване на телата по невъзможен за човека начин, разиграване на сложни акробатични номера върху гърба на тичащи коне и т.н; 

   - фарсови сцени на „свирещи“ на метла клоуни, „препъването“ и падането им от теленото въже и т.н.;

   - демонстриране на лъвове и тигри, които изпълняват необичайни за тях действия за удоволствие на дресьорите си и на публиката, особено на децата;

   Обмислени и преднамерени са и страшните номера в цирка, които публиката следи с напрежение, но - убедена, че ще бъдат успешно завършени. (Въпреки, че трите деца на малкия син на Николай, малкия син на Маестро Балкански и неговата съпруга, многодетната Велизара, не могат да гледат номера на родителите си във въртящото се със 70 километра в час „Колело на смъртта“ и с баба си Мария излизат навън); 

    Ексцентричността в цирка е също само изразно средство за създаване на цялостния спектакъл, за което се изисква ум, професионални познания и уменията на професионално подготвени циркови артисти при използване на ефектно сценично облекло, музика и осветление. 

    Всеки, който познава поне малко цирковото изкуство, може да си представи колко талант, характер, воля, труд и дисциплина са необходими, за да станеш добър цирков артист, за да бъдеш включен в спектаклите на авторитетен цирк. 

  • Съществената разлика между „двата“ цирка е и в това, че колкото и да си добър, ако летейки във въздуха се разминеш с върха на пирамидата от въздушни гимнасти – това може да е край на сценичния ти живот, да бъдеш инвалидизиран и дори да загинеш.   

    Късметлиите, преживели тежки премеждия и върнали се на манежа са само изключения от правилото (като Александър Балкански, баща, който поради скъсано въже пада от 12 метра, но въпреки 7-те си операции, резултат и на други травми е на манежа до 65 годишна възраст след общо 57 години „трудов“ стаж.)  

     Разликата е и в това, че в цирка става въпрос за добре режисиран спектакъл на изпълнения на непрекъснато обновявани и усложнявани номера от различни циркови жанрове. 

    Клоунадата - свързващото звено между отделните  номера в програмата изисква значително актьорско майсторство, но и достатъчно добри акробатични умения. У нас големите български клоуни често бяха и автори на своите артистични номера - пантомими, етюди, монолози, диалози, изискващо не само изпълнителски, но и авторски качества. Артистичните номера на клоуни като, например - Тодор Козарев или Виктор Топузлийски - солови или с колеги, разсмиваха и разплакваха публиката у нас и в десетки държави на всички континенти, защото в тях намираше място всичко, което вълнува човека – и смешното и тъжното. 

   • Циркът предоставяше сцена за изява на българските магове, чиито артистични номера, създаваха илюзията за чудо, някои от които – като Мистър Сенко и Маестро Астор, носител на Оскар са сред най-известните в света. Зад постиженията им също стояха безкрайни часове репетиции и тежък физически труд, защото и в магичното изкуство, както и в клоунадата, зависиш не само от ума, таланта и артистичността  си, но и от тялото си.    

    Циркът периодично беше сцена и на най-добрите ни комедийни артисти от Сатиричния и други театри, на оркестри и изпълнители на поп музика. И в повечето малки градове на страната публиката виждаше „на живо“ звезди от Сатирата благодарение на гастролите на Българския национален цирк.

 

  • Публиката е мотивът, заради който, цирковите артисти работят дотогава, докато сценичните номера получат желаната артистичност, а спектакълът стане омайващо цветен, звучен, шумен – тоест цирково шоу. 

   Но, за да не се развали магията на цирковото изкуство рядко се говори за обратната страна на медала – неудобствата, трудностите, опастностите, лишенията. 

 

   Да виждате прилики между цирковото изкуство и  в частност - българския цирк  и „цирка“ в Парламента? Затова – с молба към българските медиите - използвайте други квалификации за парламентарните играчи, тъй като категориите цирк, фокуси или клоунада са неприложими към елементарните им и бездарно изпълнени номера.  

 

                                                                           ●●●

 

   Освен приносите към публиката и особено пред младите - да покаже границите на възможностите на човека, а и на работата на човека с диви животни, Българският национален цирк, от безкрайните си гастроли зад граница в течение на десетилетия носеше ежегодно милионни валутни печалби на бюджета на България. 

   Плакатът за цирковите представления, в недалечното минало, обичайно беше от този тип: Последни представления преди гастроли в САЩ и Япония на ПРЕДСТАВИТЕЛНАТА ПРОГРАМА на Българския национален цирк. Като правило представленията бяха по две на ден,  винаги при пълна зала в сградата на стационарния ни цирк София, (намираща се на мястото на „пирона“ на Профсъюзите), а в страната бяха изградени 120 площадки за гастролите му - асфалтирани, електрифицирани и водоснабдени. 

   Днес вече - несъществуващи, защото почти всички площадки бяха в центъра на градовете и много желани от бързо забогатяващи „бизнесмени“, които, заедно с част от управляващите са в основата на неграмотните и корупционни решения за приватизирането им. 

   Цирковата база на Националния ни цирк, на която беше манежът и репетиционните на цирка2 много бързо бяха приватизирани, защото някой имаше интерес да построи 20-тина сгради и МОЛ на този терен. Но и защото управляващите очевидно нямаха ум да преценят и качества да ръководят Българския национален цирк, който за последните 25 години преди прехода осигури приход в Бюджета на България от 600 млн. долара и 600 млн. рубли, без да броим милионите от приходите у нас.  

 

   Оттогава разпадналото се на циркови трупи творческо-производствено обединение  Български национален цирк, оцеляват на собствен ход. В условията на – малко оцелели площадки за гастроли в София и в няколко града в страната и липса на стационарен цирк в София (35 години след като сградата на цирка изгоря) при положение, че населението на града е нарастнало почти 3 пъти.  

   За да стигнем до заключителния абсурд: 

• за цирковото изкуство да не се грижи нито една от специализираните структури на Министерството на културата

 в Закона за бюджета на Република България да не е предвидена никаква държавна субсидия за подпомагане развитието на цирковото изкуство

 цирковото изкуство да не фигурира под никаква форма сред жанровете изкуства в Министерството на културата, което обяснява, защо отношението на общините към гастролиращите институти (държавни или частни) от всички жанрове на изкуството на общините е като към културни институти, а към цирковото изкуство – като към търговски фирми, от което следват и безумните наеми, които трябва да плащат за площадките, на които разпъват шапитото си!

 и абсурдния, но и позорен факт, че цирковите артисти се пенсионират на възрастта, на която се пенсионират всички - и следователно до 65 годишна възраст  трябва да бъдат на теленото въже? 

 

•••

    В края на 2011 и началото на 2012 г. Министерството на културата, с участието на външни експерти работеше активно за създаване на частта КУЛТУРА за Стратегия 2020 – задължение на всяка държава-членка на Европейския съюз. 

    Безхаберието на Министерството на културата продължи и тогава - никой от големите в цирковото или магичното изкуство не беше включен в работните групи по закона, каквито бяха създадени за всеки жанр в изкуството. Стратегията за развитие на културата не беше финализирана и не бе утвърдена, което предстои да се направи тази есен – така че в дебата за бъдещето на културата у нас цирковото изкуство да заеме своето място. 

    Досегашното отношение на Министерството на културата, олицетворяващо държавата в изуствата, е пълен абсурд от гледна точка на историята и теорията на изкуствата  - дисциплина, очевидно непозната не само на министрите на културата и заместниците им, но и на назначаваните от тях експерти.

    •••

    Подобно отношение на държавата към цирковото изкуство е и юридически абсурд, тъй като Законът за авторско право и сродните му права (в сила от 01.08.1993 г.) регламентира:   

     Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма (чл.3, ал.1). 

     Обект на закрила от закона са:

     Сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други (чл.3, ал. 2, т.3)

     Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба (чл.74).

        Права, сродни на авторското, имат артистите-изпълнители върху своите изпълнения (чл. 72, ал.1, т.);

       Остава само да добавя, че законът е определил за надзорен орган за изпълнението на цитираното по-горе, санкциониращ неизпълнението му - Министерството на културата. 

 

    В Европейския съюз, а и в света, няма уважаваща себе си държава, която в бюджета си за култура, да не е предвидила част и за развитието на цирковото изкуство, в която да няма площадки в  градовете за цирковите гастроли, които те ползват безплатно, за разлика от България, където плащат наеми, оскъпяващ билетите. 

     В повечето държави институцията, ръководеща културата, присъжда и следните звания  Национален и Академичен цирк, с което отличава професионалните циркови трупи от останалите, които не разполага с артисти от всички жанрове и не са в състояние да създадат пълноценни циркови спектакли. 

 

    През 2016 г. бе отбелязана 120-годишнината на българското цирково изкуство от който празник  държавата отново блестеше с отсъствието си.  

    Празникът свърши – да надникнем в делника на цирковото изкуство у нас. Затова се отправям към Академичен цирк Балкански – дело на трупата на Александър Балкански, баща. Не само защото неизвестно как фамилията Балкански прави възможно при най-бедната публика в Европейския съюз – българската, да осигури необходимата скъпа техника за своя цирк, сценичното облекло, хонорарите, осигуровките и застраховките на голям брой артисти, на немалкия техническия персонал, което обяснява защо те са единственият български цирк с пълноценни не само в жанрово отношение спектакли. 

    Но и защото фамилията Балкански работи над проект за организиране на Академия за цирково изкуство, без което бъдещето на българското цирково изкуство е съмнително.  

1

 Забраната за включване в цирковите спектакли в България пòказа на  дресура на диви бозайници (лъвове, тигри, делфини), поради възможни вреди за животните, които трябвало да живеят в естествената си среда и евентуални опастности за публиката. Въпреки, че е известно, че от 50 години насам всички диви бозайници – обект на дресура се раждат в цирка и отглеждат от дресьорите си – следователно – не са диви животни. Поради което в повечето западноевропейски държави на цирковете този вид  дресура е разрешена, но те не могат да гастролират в спектакли в България, което е нарушение на европейското право.

2

 На същия терен беше и сградата на Центъра за квалификация на Министерството на културата – с добра кухня и легова база за 40-50 души (за да не се оскъпява обучението на колегите от страната).

1

683 общо 3 за днес