Византийска архитектура, изкуство и книжнина (1261 – 1453)
ДИНАСТИЯ НА ПАЛЕОЛОЗИТЕ (1261-1453) Двуглавият орел - гербът
на Династията на Палеолозите
МИХАИЛ VIII ПАЛЕОЛОГ (1259–1282)
На 15 август 1261г. Михаил VIII Палеолог, коронясан три години преди това в Никея, влиза във възвърнатия от латинците Константинопол. От Никея пристига патриарх Арсений и коронясва за втори път императора.
Но пред очите на победителите лежи един разорен, обезлюден град. Първата грижа на императора, на този „нов Константинопол“, както започнали да го наричат, била да възстанови столицата. За ремонт и строителство на храмове, дворци на благородници и къщи на богати граждани Михаил VIII раздавал щедро от парите, натрупани в продължение на шест десетилетия от предшествениците му – императорите от дома на Ласкаридите – по време на царуването им в Никея.
Михаил Палеолог без съмнение е една от най-ярките личности във византийската история. Освен като блестящ дипломат и политик, той е известен с една своя автобиография, писана малко преди смъртта му (11 декември 1282 г.). Михаил Палеолог поставя началото на последната византийска династия, чиито корени се крият още в XI в.
Византийската империя към 1265 г.
АНДРОНИК II ПАЛЕОЛОГ (1282–1328) Андроник II Палеолог
В много отношения Андроник II е пълна противоположност на своя баща. Докато Михаил е безскрупулен политик, смел пълководец и ловък дипломат, то Андроник има определени предпочитания към богословието, философията, науката и изкуствата. При него византийската политика най-често следва хода на събитията, реакциите й са твърде тромави и неубедителни. Андроник започва царуването си при твърде сложна вътрешна обстановка, свързана със споровете около Лионската уния. Набожен и миролюбив, Андроник II Палеолог изоставя амбициозните начинания на баща си, придържа се към православието и малко след като поема еднолично управлението през 1282 г., отменя Лионската уния с Римската църква, сключена от Михаил VIII през 1274 година. Екипът на Андроник е съставен главно от изявени интелектуалци и философи (Никифор Хумнос, Теодор Метохит, по-късно Никифор Григора и др.).
Напрегнатата външна политика на Михаил Палеолог довежда икономиката почти до крах. Андроник е принуден да съкрати разходите за армията и флота, което по-късно има много негативни последици.
Да се приписва превръщането на Византия в слаба, второстепенна държава единствено на посредствеността на Андроник II е не само нелогично, но и невярно. Трябва да се отчита тежкото наследство, което той получава през 1282 г.
В Мала Азия Византийската империя търпи редица поражения и отстъпва територии на турците през 1290-те години.
Поради военната и финансова слабост на Византия Андроник II разчита предимно на дипломация, за да осигури защитата на държавните граници.
В периода 1321 – 1328 г. във Византия бушува серия от граждански войни. Лекомислен и амбициозен, внукът на императора - Андроник III повежда своите привърженици от младото поколение на аристокрацията в гражданска война за свалянето на Андроник II от престола. След седем години на разорителни вътрешни конфликти, през 1328 г. Андроник III влиза триумфално в Константинопол и заставя дядо си да абдикира окончателно.
Андроник II заболява скоро след това. Останал без почти никаква подкрепа, той е заставен да се отрече от престола и става монах. Умира през 1332 година.
АНДРОНИК III ПАЛЕОЛОГ (1325 – 1341)
Управлението на Андроник III е белязано от поражения срещу турците в Мала Азия и безрезултатни войни със съседите на Балканския полуостров.
Андроник III, въпреки доброто си образование, имал неумел и насилствен характер. Императорът разделя реалното управление на страната между себе си, Йоан Кантакузин и майка си Теодора.
На власт идва ново поколение, чийто истински водач е Кантакузин. Андроник III до голяма степен остава фигурант. Кантакузин се опитва да следва финансовата политика на Андроник II, но не е така последователен. Кризата на императорската власт води до реформа в правораздаването — създадена е институцията на «Четиримата вселенски съдии» (две църковни и две светски лица), чиито присъди са окончателни и не се обжалват. Тя съществува до самата гибел на империята.
ЙОАН V ПАЛЕОЛОГ (1341 – 1391)
След неочакваната смърт на Андроник III, престолонаследник става деветгодишният ЙОАН V и от негово име управлява регетството: императрицата-майка Ана Савойска, патриарх Йоан Калекас, Йоан Кантакузин и Алексий Апокавк. Главна фигура несъмнено е Кантакузин, смятан за водач на едрите поземлени магнати. Действията на Кантакузин са находчиви и успешни.
През дългото 50-годишно управление на Йоан V Византия се намира в период на криза и междуособни войни.
Османските турци трайно започват да се заселват в бившите византийски земи и след като първоначално са отнели всички азиатски територии, те се прехвърлят в Тракия. Разорената държавна хазна принуждава Йоан V да взема много заеми, особено от Венеция. Той е първият византийски император, който пътува из кралските дворове в Европа, за да издейства помощ за страната си.
Между 1347 и 1349 г. през византийската територия преминава епидемия от черна чума, което допълнително отслабва империята.
През 1371 г. Йоан V Палеолог е принуден да се признае за васал на турския султан Мурад I като по това време под властта му се намират само Константинопол, Солун, част от Гърция и няколко черноморски крепости.
През 1390 г. Йоан V започва да укрепва стените около Златния рог в Константинопол, използвайки мрамор от западналите църкви около града. Това разгневява султана, който го заплашва с война, в случай че не спре. Императорът се подчинява, но в началото на 1391 г. умира.
Византийската империя към 1355 г.
МАНУИЛ II ПАЛЕОЛОГ (1391 до 1425 г.) Мануил II Палеолог
Император Мануил II Палеолог е автор на литературни произведения с реторично и теологично съдържание. Високообразован, притежаващ блестящ интелект и перо, Мануил прави силно впечатление на своите съвременници както във Византия, така и в западноевропейските дворове, дори и на османския елит. За нещастие даровитият мислител, държавник и дипломат трябва да споделя нерадостната съдба на една агонизираща империя.
Отношенията между Византия и турците отново стават враждебни, когато през 1422 г. новият османски султан Мурад II изисква от императора да получи васален данък и обявява война на Византия. Константинопол е подложен на поредната турска обсада. Мануил II поверява императорските правомощия на своя син Йоан VIII Палеолог и заминава за Унгария, където иска военна помощ от император Сигизмунд. Мисията не постига успех и след завръщането си в 1424 г., василевсът е принуден да приеме неизгодните условия на мир – признава се за васал на султана и приема да плаща данък.
ЙОАН VIII ПАЛЕОЛОГ или «византийският залез» (1425–1448)
Йоан VIII Палеолог
Финансовата слабост на Византия личи. Налице е тежката задлъжнялост, особено към Венеция (смята се, че към средата на XV в. общият дълг надхвърля 19 млн. перпера). Властта на императора се простира над столицата и близката околност. Неговите братя Теодор II и Тома управляват Пелопонес, Андроник резидира в Солун, където обаче върховната власт е венецианска.
За да осигури защита на империята си, Йоан VIII пътува до Италия. В резултат от споразуменията папата призовава католическите владетели на нов кръстоносен поход в помощ на Константинопол. През 1443-1444 година Венецианската република, Бургундия и Унгария изграждат голям флот, който действа срещу османците в Егейско море и заема Проливите (Дарданели). В същото време започва голям поход на католическите сили срещу османската държава. Въпреки това християнската коалиция търпи разгром срещу турците в решаващата Битка при Варна през 1444 година. Това поражение слага край на надеждите за спасение, а съдбата на Константинопол е предопределена – след по-малко от десетилетие ромейската столица пада под властта на турския султан, с което Византийската империя е ликвидирана.
КОНСТАНТИН XI ПАЛЕОЛОГ (Драгаш) и гибелта на империята (1449–1453)